Един великан, който не търси съчувстие

И най-страшната болест няма шанс, когато живее в тялото на великан. Не, Фернандо Риксен никога не е блестял с ръста си - напротив.

Но футболното му сърце винаги е било гигантско.

От първите му професионални дни с екипа на родния Фортуна Ситард до сълзите пред агитката на отбора, когато стана ясно, че няма как да продължи да играе.

Не че не го искаше и на 37, но амиотрофична латерална склероза, известна като Болестта на Лу Гериг, изяждаше тялото му.

Не плачеше, че е болен. Плачеше за Фортуна, АЗ, Рейнджърс и Зенит.

Плачеше за зеления терен и щастливите мигове на него.

Но макар и захвърлен в миманса по жестоките финансови правила на алчния свят, в който живеем, шотландският Рейнджърс е велик, колкото играчите, които е приютявал.

"Айброкс" вече се пръскаше по шевовете, но клубната повеля бе да се изчака още половин час, за да могат да влязат всички желаещи.

Така точно 41,349 зрители станаха на крака и с мощни аплодисменти посрещнаха Фернандо, който премина през шпалир от други легенди, хванал момченце и момиченце за ръце.

Рейнджърс върна на терена героя си макар и само за символичния център преди специално организирания в чест на холандеца бенефис между легенди на Джърс срещу Отбор на звездите.

Алекс Маклийш, бивш треньор на Риксен на "Айброкс", не скри възхищението си от организацията, която бе създадена в чест на Фернандо.

"Брилянтен начин да се отдаде почит на Фернандо. Феновете заслужават огромни поздравления, защото бяха невероятни", каза Маклийш, който сега води белгийския Генк.

Риксен се опита точно това - да обясни за пореден път колко обича Рейнджърс и неотразимата му публика, но болестта не му позволи. Речта му бе несвързана, думите излизаха трудно.

Тъжно и трогателно на фона на спомените за футболиста, който бе готов да "яде съперници с парцалите" на десния бек...

Но това, което искаше да каже Риксен, се появи на клубния сайт в часовете преди бенефиса.

Има над 250 мача за Глазгоу Рейджърс

Риксен преминава в Рейнджърс от АЗ Алкмаар през 2000 г. за около 4 млн. паунда, което преди 15 години е солидна сума за десен бранител.

Фернандо предпочита ариергарда, но често играе и като халф.

Първият му професионален договор е във Фортуна Ситард. В Рейнджърс остава до 2006 г. и изиграва над 250 мача за гранда от Глазгоу.

В периода 2000-2003, когато играе страхотно за Джърс, е викан в националния отбор на Холандия.

"Последното нещо, което искам е съчувствие. Имах невероятен живот и когато стъпя на "Айброкс", ще го направя с високо вдигната глава. Трябва да се живее за днес и за момента. Искам да изживея този специален случай с толкова много приятели и най-великите привърженици в света."

А следобедът бе наистина емоционален.

Символичният старт на мача бе предхождан от видео с най-добрите моменти на Фернандо по време на 6-годишния му периос в Глазгоу, а феновете аплодираха и реагираха сякаш всичко се случва в момента.

"Това, което преживява е тежко за всички нас, но най-вече за него. Помните за какъв футболист ставаше въпрос. Всички обаче го подкрепяме, а фактът, че дойдоха Теди Шерингам и останалите момчета, говори достатъчно. Привилегия бе всичките тези легенди да подкрепят Риксен - един велик наш футболист", завърши Маклийш.