Левски не е само футбол

Помните ли пълните зали, когато играеше волейболният Левски Сиконко?

Когато "сините" помитаха всичко по пътя си у нас в края на 90-те до средата на първото десетилетие на новия век и водеха битки с реномираните европейски тимове в Шампионската лига, а гостите дълго разказваха какво е да играеш пред "синята" агитка от София?

А титлите в първенството и купите на България на баскетболистите?

Усилията на Тити Папазов, под чието ръководство Левски постигна наглед немислимото и свали от трона могъщия Лукойл Академик след безпрецедентните 11 поредни триумфа на "студентите" в първенството, донасяйки малко радост на феновете в юбилейната 2014 г.?

Всъщност, не малка - голяма бе радостта в "Арена Самоков" в началото на юни, когато баскетболистите подариха на агитката исторически требъл, печелейки още Купата на България и Балканската лига.

Но ето, че само няколко месеца по-късно, поголовната криза във вековния клуб посече и баскетболното звено.

Отборът е на ръба на оцеляването и до голяма степен продължава да съществува благодарение на Тити.

Но не е само той. Има и такива като капитана Павел Иванов, чието изказване след мача с Балкан трогна "синя" България.

Сълзите напираха в очите му, а Павел заяви пред репортерите, че и сам да остане, ще продължи да брани идеята и винаги ще е верен на клуба, който го е хранил.

Така каза Иванов, който от пет месеца не е взимал заплата, а по форумите и социалните мрежи интервюто му срещаше одобрение дори и на привърженици на вечния съперник.

Няма как да не е така. Верността и почтеността са еднакво силни независимо от цвета.

Поклон пред Павел. И още един, че у нас са останали такива спортисти в колективните спортове.

Защото онези неблагодарници футболистите и безочливите им шефове са облагодетелствани да получават подкрепата, която прелива към волейбола и баскетбола само когато си доминант като Сиконко или пък спечелиш требъл като отбора на Тити.

Много несправедливост има в спорта и това е една от тях.

Всеки фен в залата може да е секунда, минута, час... защо пък не и ден, който да отдалечава баскетболния Левски от гибелта.

България вече загуби единия си гранд в този спорт и трябва ли да се допуска същата грешка?

Левски не е само футбол. Нито пък е баскетбол или волейбол.

Левски е верую на половин народ, което трябва да се следва и на стадиона, и в залата, и в живота.