Гладиаторът напуска Колизеума

Ливърпул без Стивън Джерард... Как ли ще изглежда това?

В периодите, когато той излизаше контузен през тези вече близо 17 години, неговият отбор бе различен, някак неестествен.

„Червените” фланелки си бяха върху телата на играчите, но това бе друг Ливърпул.

В прав текст

От лятото Джерард вече няма да го има в Колизеума, в който той се превърна в Гладиатор.

Tweeeet me!

От лятото Джерард вече няма да го има в Колизеума, в който той се превърна в Гладиатор. В култов герой, в този, от когото тълпата очакваше чудото.

Капитанът обяви, че няма да подпише нов договор и от 1 юни няма да е в Ливърпул.

През новия век Стивън понесе на раменете си един средно добър отбор и го вдигна до нивото да претендира три пъти за титлата до последния кръг, да вдигне Купата на европейските шампиони през 2005-а, да спечели десет трофея. Той има основна роля за това.

Не се заблуждавайте – без него Ливърпул нямаше да спечели в Истанбул онзи нереален финал с Милан. Нямаше дори да стигне до него.

Днес мнозина твърдят, че Джерард е най-добрият играч в цялата история на клуба.

Аргументите против това са много – например простият факт, че той така и не стана шампион.

Но индивидуално номер 8 игра в отбор, който категорично е несравним като класа с онзи, в който се подвизаваха конкурентите му за титлата на най-добър в ливърпулската история: Кени Далглиш, Греъм Сунес, Йън Ръш, Джон Барнс, Кевин Кийгън.

„Мисля, че Стивън е най-добрият”, каза самият Далглиш, наричан Кралят на Ливърпул.

Но в деня, в който немислимото се случи и Джерард обяви оттегляне от клуба през лятото, решението не изглежда никак нелогично.

10 трофея и безброй незабравими мачове

Джерард дебютира през 1998 г. за Ливърпул, а от 2003-а е капитан на отбора. Спечели 10 трофея с клуба – 2 пъти Купата на Футболната асоциация, 3 купи на Лигата, Шампионска лига, Купа на УЕФА, 2 пъти Суперкупа на Европа и 1 път на Англия.

През май ще е на 35 години.

Възрастта не е порок и във Висшата лига, показва ни го Франк Лампард, знаем го от Гигс и Скоулс, а и от Джон Тери. Но проблемът е, че краката на Джерард вече не работят на оборотите на ума му.

Видя се ясно и на 1 януари срещу Лестър – капитанът изглеждаше самотна фигура, не успяваше да диктува ритъма на игра и Ливърпул изпусна мача.

Стивън вкара две дузпи в двубоя, но особено през второто полувреме темпото сякаш му дойде в повече. Въпреки че през сезона Брендън Роджърс дозира натоварванията му и го оставя да почива редовно.

Може би на Стивън му е писнало и на стари години да е този, към когото гледат 10 съотборника и 44 000 чифта очи от трибуните всяка събота.

Дали е това, или просто осъзнава, че вече не може да предложи това, което Гладиаторът Джерард даваше всяка седмица?

При всички положения по-добре е да се оттегли с почести това лято, отколкото и през следващия сезон да слуша все по-честите критики към представянията му.

През лятото имаше вина за гола, изхвърлил Англия от световното. Преди това се подхлъзна фатално и подари победата на Челси, лишила Ливърпул от титла. Когато го сочат с пръст за такава грешка, често забравят, че без него Англия можеше и да не е на световно, а Ливърпул вероятно нямаше и да помирише битка за титлата...

Незабравимите му мачове

Вкара гол и даде асистенция за победата с 5:4 над Алавес на финала за Купата на УЕФА през 2001 г.

Заби страхотно попадение при успеха с 2:0 над Манчестър Юнайтед на финала за Купата на лигата (2003 г.)

Спаси Ливърпул от отпадане от Шампионската лига срещу Олимпиакос с бомбен шут в 87-ата минута на 8 декември 2004 г.,  с което тимът стигна елиминациите, а после и финала. В него вкара първия гол за 1:3 срещу Милан, а после допринесе и за 3:3. След това Ливърпул спечели с дузпи.

Вкара два гола, вторият в добавеното време, за 3:3 на финала за Купата на Футболната асоциация срещу Уест Хем (2006 г.), а после реализира и дузпата си. Ливърпул спечели, а този финал остава в историята като Финалът на Джерард.

Вкара два пъти на Реал за разгрома с 4:0 през 2009 г. – един от най-паметните мачове в новата история на Ливърпул.

За Англия има над 100 мача, като първия му гол дойде при 5:1 над Германия в Мюнхен през 2001 г.

Той е единственият футболист, вкарал във финал за всяка купа, за която е играл – Шампионска лига, УЕФА, Купа на лигата, Купа на Футболната асоциация.

И изобщо – да критикуваш Джерард е тъжна работа.

След повече от десетилетие, в което той не просто е играел добре, а е вдигал с едно ниво целия си отбор, отказвайки да премине в Челси, Реал и Байерн, където щеше да печели трофеи с далеч по-малко усилия, нека просто свалим шапки на Гладиатора.

Да, той вече не е със силата на онзи Джерард от Истанбул, краката му не са толкова пъргави, реакциите му не са като на младеж...

Но и Джерард на 34 пак е една от най-влиятелните фигури във футбола. Истински срам е, че ще го видим с друга фланелка след месец май, а и не е ясно дали въобще ще продължи да играе. Червеното на Ливърпул винаги ще бъде асоциирано с него и осанката му на лидер.

Но Стивън взима правилното решение.

Не иска да чуе призивите на Колизеума за главата му. Вероятно „Анфийлд” е последното място, където феновете ще забравят приноса на капитана и ще се обърнат срещу него, но...

Джерард усеща нуждата да се оттегли сега. Промяна на обстановката, може би. 

Нещото, което обикновено работи позитивно за играч на неговата възраст.

А за Ливърпул следващият сезон ще е като на новородено.

Тимът ще се учи да ходи без човека, който още с излизането от тунела към терена в червената си фланелка вдъхваше респект.