Уест Хем надува сапунени мехурчета вече 100 години

Няколкото версии за историята на една от най-култовите песни във футбола

Sportinglife
Sportinglife 12:25 ч., 11 Яну 2017
0
1970

Историкът на клуба Джон Хелър е изровил дописка в лондонски вестник, където пише, че когато Beckton Gas Works Band изпълняват точно тази песен на стадиона, тълпата изведнъж се оживява.

Лошото е, че няма точна информация за кои години става дума. Просто изрезка от вестник, чиито архиви са изгубени.

Сигурно е само, че преди финала за Купата на ФА през 1923-а феновете на Уест Хем пеят друга песен - Till We Meet Again.

Тогава има традиция всеки от финалистите да си избере специално музикално парче, което да е негова тема за финала.

Но пък Джон Норкът, който е написал не един труд по история на Източен Лондон, е категоричен - още през 1920-а трибуните на "Ъптън Парк" са си тананикали I’m Forever Blowing Bubbles.

И са я използвали като опора на философия - не спирай да вярваш, че добрите резултати ще дойдат. Нищо, че често "балонът ти е спукан" с поредната загуба. Нищо, че е сигурно, че Уест Хем - както се пее в припева, ще стигне почти до небето, но ще изчезне и ще умре на прага на славата.

През 30-те години на миналия век има свидетелства, че публиката на Суонси пее Bubbles дълго и протяжно по време на мач срещу Бери. "Всички 25 000 се включиха в хора", пише "Спортинг нюз".

През 1999-а синът на Уил Мъри - Греъм, написа 26 страници по темата за песента, опитвайки да възстанови легендата за Bubbly Billy. Разказа как седял до баща си като фен на трибуните, а той винаги се просълзявал на тази песен, спомняйки си юношеските години.

Има и още една теория за връзката на клуба с песента - от военните години, в които Ийст Енд - регионът на Лондон, откъдето е Уест Хем, е символ на съпротивата срещу немските нападения по въздух.

Хората пеели такива популярни песни за вдигане на морала, за висок дух, включително и на мачовете, организирани на "Ъптън Парк".

Специално тази имала и асоциативно влияние - балончетата, които летят в небето, са свързани и със самолетите на Противовъздушните сили на Великобритания... Изобщо - истории, колкото искаш.

Как е тръгнало всичко... вероятно всеки вярва в това, което иска. Но е факт, че вече почти век на стадиона на Уест Хем се лее това култово нюйоркско парче. Вече с няколко записа в студия през годините, с модерно звучене. Но с все същия отчайващо романтичен и готин текст на припева.

В последните години и машини за надуване на балончета, огромни и с цветни отенъци, сапунени мехурчета по-скоро, пускат хиляди такива при излизането на отборите на терена. А трибуните пеят, ли пеят с пълно гърло.

Песента е част от фолклора, една от трите най-различни и уникални сред английските отбори. Другите две са You`ll Never Walk Alone на феновете на Ливърпул и Blue Moon на запалянковците на Манчестър Сити.

Това са песни, които нямат нищо общо с футбола, а имената на отборите дори не се споменават в тях - просто са адаптирани и приети като химни от самите фенове и имат своето огромно място в идентичността на клуба.

Списанието на феновете на Уест Хем се казва Blowing Bubbles. Татуировки по ръцете на запалянковци, графити по стените на улиците из кварталите, пълни с кореняци, наследствени фенове на отбора, гласят същото.

Това вече не е просто песента, която оглася стадиона. Това е парола.

Blowing Bubbles е Уест Хем.

И то - вече почти един век.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията