22-часово бачкане, разводи и стрес - да си механик във Формула 1

Отстрани изглежда като чудесна работа, но - помислете пак

Sportinglife
Sportinglife 13:00 ч., 27 Сеп 2016
0
1522
GETTY IMAGES

Заплатите на механиците във Формула 1 са между 30 и 60 хиляди лири годишно, зависи от отбора. А пилотите... Фетел прибира към 40 милиона на сезон. За разлика от него, всеки от екипа му работи средно по 12 часа на ден около състезанието.

Обикновено екипът пристига в сряда преди Гран при. Четвъртък минава в проверки дали всичко работи изрядно по системите, техниката и координацията на екипа. В петък започват тренировките.

Работи се от изгрев до залез. И след това. Ако имат късмет, механиците спят по 4-5 часа на денонощие. Все пак през 2011-а бе прието правило, че никой не бива да е на пистата за повече от 6 часа през нощта, което е валидно за всички във Формула 1. То регламентира, че не бива да има преумора и персоналът трябва да получава необходимата доза сън.

"Петъците са 21-22-часови работни дни - продължава Хандкамър. - И на практика през цялото време си на крак. Спираш за около 20-ина минути, ако имаш късмет. Грабваш един сандвич за закуска или обяд, почиваш за 20-ина минути вечер и това е.

Няма механик, когото да не го болят отеклите крака. Няма значение с какво си обут, колко си здрав и издръжлив. Няма човек, който може да издържа по 22 часа на крак, без да му се отрази. Брутално е.

Ако почивката между стартовете е две седмици, в понеделник имаме работа след състезанието, вторник е почивен ден, а в сряда се връщаме на работа. Първата седмица е нормална, подготвяме колите, след което през уикенда получаваме отдих. В сряда летим за мястото на състезанието на следващия уикенд.

Но когато стартовете са всяка неделя е много различно. В неделя "разголваш колата" и я подготваш за път. Натоварваш 50 тона екипировка, техника, багаж и в понеделник летиш за следващото състезание."

Опасностите са много. Грешките водят до инциденти, а грешки, естествено, се случват. Рисковете са понякога довеждани до ръба, като по този начин се търси предимство пред другите отбори. Но резултатът от това може да е опасен за здравето на пилоти и механици.

Инцидентът с Верстапен през 1994-а е показателен. Той презареждаше по време на състезанието, но едно натискане и изхвърляне на гориво в повече към колата му доведе до запалването и, като и холандецът, и механиците около него бяха в огненото кълбо. Невероятно, но всички те се отърваха без сериозни поражения!

"Йос го прие добре, лицето му бе малко обгоряло, но като цяло се посмя вечерта след състезанието - разказва Хандкамър. - Проблемът бе друг.

Малко след него в бокса трябваше да влезе за презареждане Михаел Шумахер. А ние не бяхме готови, няколко от екипа бяха на път за болницата, трябваха ми хора. Но другите от отбора не бяха сигурни, че могат да свършат работата, за която не бяха тренирани, а само бяха виждали как я вършим."

Като цяло, какви са пилотите? Как се отнасят с механиците, с персонала, с хората около тях? Има ли звездни залитания, има ли гледане отгоре, както понякога се случва с мултимилионери?

"Различни са - продължава старото куче в бачкането из боксовете. - Обикновено оценяват това, което се прави около тях от отбора. Но съм виждал всичко... Някои изобщо не идват да говорят с механиците си. Те работят за тях и с тях по 22 часа на денонощие, но все едно ги няма. Ясно е, че за да си успешен, трябва да имаш и голямо его, и самонадеяност. Но това няма нищо общо с отношението. А и липсата на комуникация пречи.

Работил съм и с фантастични пилоти в това отношение. Шуми и Фетел идваха при нас, говорихме си за лични неща, за работата, за болидите. Видимо се интересуваха дали всичко е наред, а и им бе приятно да си бъбрим.

Нелсън Пикет бе страшен майтапчия, Жан Алези също бе готин тип. В края на сезона ни събираше в Авиньон, организираше картинг състезание и парти. Веднъж го направи, въпреки че жена му бе на няколко дни от раждане в дома им. Просто разбираше смисъла на отборната работа."

Кариерата на механик във Формула 1 е пълна със стрес. Но има и много голямо удовлетворение, когато тимът спечели на пистата или след смяна на гуми, която чупи рекорд за скорост и изрядност.

"Това понякога е по-хубаво дори от победата!", усмихва се широко Хандкамър. Видимо задоволство от добре свършена работа.

При всичките и недостатъци.

Източник: BBC

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията