Ред Стар, домът на всички религии

Историческият клуб създаден от Жул Риме първи каза „Аз съм Шарли” след атентатите

Хенри О'Дейвид
Хенри О'Дейвид 15:55 ч., 18 Фер 2015
0
116
Red Star

Атентатите в Париж на 7, 8 и 9 януари оставиха една огромна бразда. Много неща вече се измерват преди това и след. Дори и във френския футбол, където религиозната принадлежност вече е нещо, на което, се гледа внимателно. Както и в цивилния живот.

Това е парадокс за една светска страна, в която революционният дух от 1789 г. свали краля и промени църквата. Несигурността на днешните времена донесе възможността за развитие на екстремисти, които след това атакуваха редакцията на списание „Шарли Ебдо”.

Една трагедия, която създаде напрежение между тези, които веднага сложиха фланелките с надпис „Аз съм Шарли”, и онези, които не излязоха на площада за манифестацията на 11 януари. Нещо, което породи съмнения за единността на републиката.

Във футбола, както професионалния, така и аматьорски, дебатът коя страна е правилната, също е на дневен ред. Ел Кадури от Монпелие отказа да облече фланелката „Аз съм Шарли”, с която се появиха неговите съотборници.

Но дори и във футбола има оазис от тази драма. Той е в трета дивизия и е точно в предградията на Париж. Нарича се Ред Стар и се бори за промоция, мечтаейки да намали егото на Пари Сен Жермен – единственият столичен тим в елита.

Ред Стар промотира толерантност, равенство и уважение.

Ценности изповядвани още от Жул Риме – създателя на световното първенство, който създаде и самия клуб Ред Стар през 1897 г. Не в Сен Уен в северната част на столицата, където се намира сега, а в един бар за сноби „VII Arrondissement” в центъра на Париж.

Целта е била да се успокоят чрез спорта, настроенията срещу църквата, след като папата е отлъчил от нея католиците, участващи в политиката.

От 2008 г. Ред Стар, който във витрината си има 5 купи на Франция (последната от 1942 г.), е собственост на Патрис Адад – евреин с бизнес в производството на филми.

В състава има много мюсюлмани, които преди 3 години получиха специална зала, в която да се молят. „Това изглеждаше нормално искане”, разкрива 41-годишният Стив Марле, бивш нападател на Фулъм, Лион и националният тим на Франция. В момента той е спортен директор на клуба и сам признава, че е ревностен католик по вероизповедание.

„По моето време в Англия, всички играчи имаха право открито да показват своите религиозни предпочитания, но съблекалнята беше свещена и запазена само за футбол”, допълва той.

Собственикът Адад остави управлението на клуба на 32-годишната Полин Гамер, единствената жена на такъв пост в първите три дивизии във Франция. Още един признак, че в този клуб всичко е либерално.

Играчите мюсюлмани могат да се молят на спокойствие, без да смущават останалите, сред които има атеисти, християни и дори последовател на Йехова. Много различни религии събрани на едно място. Това обаче не пречи на играчите, когато излязат на терена, да се борят един за друг. Независимо на кой Бог се кланят.

На трибуните на стадион „Бауер” идват фенове от северната част на Париж, от всякаква класа, етнос и религия. После всички заедно сядат в бар „Олимпик” точно пред стадиона. За да пият по едно, да си побъбрят за любимия тим и за мача.

Ред Стар беше и първият клуб, който след атентатите каза „Шарли”.

Още на 9 януари клуба на Адад почете жертвите с минута аплодисменти на стадиона, а всички играчи, независимо от религията, носеха черни ленти на ръцете си.

„Решихме го сами, още преди от федерацията да го обмислят и предложат на клубовете”, спомня си Максим Ейриню, пресаташето на Ред Стар. Последната страница на програмата за мача с Фрежус беше празна с един надпис „Аз съм Шарли”.

Слоган, който вече е универсален в цял свят. Но който най-много приляга на един малък клуб в северната част на Париж – Ред Стар. Домът на всички религии.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията