An Englishman in Turin*

Сега именно Падели замени клубния шофьор, като вози конкурента си на тренировки и из града. Резервата помага на Харт и в ориентирането с езика, неговият английски е перфектен.

Изобщо - нещата взеха да се нареждат, за да дойде най-накрая и дебютът на Джо Харт в неделя при гостуването на Аталанта.

Торо бе фаворит след добрия старт на сезона, а с гол на Яго Фалке си водеше до 56-ата минута, когато в центъра на вниманието попадна героят на последните дни. При центриране от корнер Харт с танцова стъпка излезе, плясна топката зад гърба си, където Андреа Масиело я чакаше, за да я прати в празната врата - 1:1.

В края Джо застана срещу Франк Кеси на 11 метра от него, но дузпата бе неспасяема - 2:1 за Аталанта.

Тъжната фигура на русолявия мъж казваше всичко. Не стига, че Джо така и не разбираше защо играе с екип, който е досущ като на полевите играчи в домакинските мачове, ами и пусна левашки гол в първия си мач.

За десерт, или по-точно като предястие, домакините объркаха името му в тимовия лист, предоставен на рефера Маурицио Мариани. Там под номер 21 на вратата на гостите бе записан "Джон Харт".

Тъжна участ като за първи мач. Даже името ти не е като хората.

Иронията на съдбата бе пълна. Преди да излезе на терена Джо вероятно е разбрал (или поне след мача е прочел из апликациите онлайн на медиите в Англия), че заместникът му в Сити Клаудио Браво дебютира с грешка при безобидно центриране, което подари гол на Юнайтед в дербито. И на терена на "Атлети Адзури д`Италия" англичанинът повтори изпълнението на чилиеца!

Да, но не бе равносилно, тъй като въпреки глупостите на Браво, Сити спечели. А тези на Харт струваха на Торо точка или три.

Бавно и постепенно думички като disastro и sciocchezza ще попаднат в речника на англичанина, докато се бори с италианския език. И ще разбере какво е пишело във вестниците след дебюта му.

Преведохте ли си ги? Първата значи "бедствие", а втората - "глупост". Употребяваха ги в едно изречение с описанието на гола, с който Аталанта обърна мача в Бергамо срещу Торино.

Не е най-добрият старт на света, но пък сезонът едва сега започва. През тази седмица Джо ще се сблъска и с реалността, че Сити излиза в Шампионската лига, а Торо се готви за домакинството си на Емполи през уикенда...

Няма евротурнири. Няма и постерите на лъскавия "Етихад", нито усещането за недосегаемост на вратата на най-заможния клуб в Европа.

В града има друг много голям клуб, точно както бе в Манчестър.

Разликата е, че тук твоят отбор няма как да измести дори за седмица, дори за ден или час от върха на славата, успехите и популярността Ювентус. Сити опитва да го направи с Юнайтед и в последните сезони - дори успява.

Е, поне храната със сигурност е по-добра, мистър Харт.