Много, много Шик

Tutto molto Schick.

В италианския език това е доста сериозен комплимент - "много, много шик", а има ли нация, която харесва повече нещата да са "шик"?

Знамето се появи преди няколко месеца на една от терасите на "Луиджи Ферарис" в Генуа, а името на героя от този разказ даде пета скорост на въображението на тифозите в играта на думи.

"Много, много шик". От фамилията на чешкия нападател, който е всичко друго, но не и обикновен играч. Той е екстравагантен тип, който се мисли за Джеймс Бонд, прави отигравания, невиждани от времето на Денис Бергкамп (простете за кощунството) и влудява деца, жени, женени мъже и възрастни хора с играта си.

Преди дни Патрик Шик подписа с Рома, а спортният директор Мончи, който има око за играчи, меко казано, рече: "Клубът намери следващият Франческо Тоти".

"Глупости", написа в анализ в. "Гадзета дело спорт". И оцени, че Шик е новият Марко ван Бастен. Хайде стига, такива сме ги слушали! Човекът един мач с новата фланелка не е изиграл, вие го вкарахте в обувките и имената на такива легенди...

Рома посрещна нападателя с типичната си смес от хаос и страст, която е белязала всеки, който се интересува от футбол в Рим. Което съкратено си значи - всеки. В този град не ти е позволени да не се интересуваш от играта.

Стотици на представянето, после още стотици пред базата в Тригория, и още тълпи от хора пред фенмагазина на Рома в центъра на града, където раздаваше автографи... Истерия. Романистите виждат в него разликата между "симпатичен отбор, преследвач на Юве" и "претендент за скудетото".

Рекорден трансфер е, би сумата, платена за Габриел Омар Батистута (36 милиона евро) и струва 42 милиона.

Патрик Шик е на 21 години, съвсем млад, но с футболна глава на 31-годишен. Играе зряло и спокойно като ветеран, но импровизацията му е в кръвта като на младо лъвче с огромен талант. Какъвто всъщност е.

Допреди няколко месеца можеше и да не го забележите, защото влизаше от скамейката на Сампдория, понякога седеше някак безразличен с ръце на кръста... Мотаеше се по терена. Но се оказа, че в краката му има магия.

Вкара след "разходка" из защитата на Лацио в Рим, после отблизо наказа Интер на "Сан Сиро", прониза и Юве в Торино, а срещу Рома направи такъв мач за обрата от 0:2 до 3:2, че Италия пощуря по него.

Изобщо - изригваше в големите мачове с неподражаемата му левачка, която те подлъгва, че е несръчен. Първо има проблем да спре топката, така изглежда. След което така я "завира" на съперниковия бранител, че той вика полиция да му помогне в търсенето...

Срещу Кротоне всякакво съмнение падна.

Направи гол като на Бергкамп - онзи, избран за номер едно в историята на английската Висша лига, с обръщане, пирует, прехвърляйки поредния беден защитник, по когото не бива да стреляме с критики - човекът просто не очакваше, както и ние.