Алонсо: Съжалявам само, че не спечелих титлата с Ливърпул

Любимите играчи на Алонсо играят на същата позиция, на която той днес е доминиращата сила.

Фернандо Редондо в Реал преди време, Гуардиола в Барселона, Карлос Шавиер и Осеано - португалско дуо от Реал Сосиедад. Точно там, където започна пътят и на Чаби.

"Не мислех, че ще стана футболист, докато не навърших 17 години - разкрива Алонсо. - До 16 живях нормален живот на тийнейджър, в нормална среда, семейство и училище. Година по-късно дебютирах за първия тим на Реал Сосиедад. После ме пратиха под наем в Ейбар, върнах се и Джон Тошак ми повери роля на важен играч в отбора. Кариерата ми просто тръгна, случваше се... Нямаш време да премисляш какво и как става."

Тошак си спомня първите му стъпки в Сан Себастиан.

"Всички заиграваха по-добре, когато Чаби бе на игрището. Не го бе страх да поема отговорност, и то в съвсем крехка възраст. Знаех, че това е специален талант."

През 2004-а Реал Мадрид иска да го вземе, но... се колебае дали има скоростта и подвижността да замени Дейвид Бекъм в средата на полузащитата. Ливърпул не се колебае.

"Нещата с Мадрид се проточиха, докато Рафа Бенитес и Ливърпул и за два дни с тях бяхме в такава фаза на преговорите, каквато с Реал постигнахме за месеци. Щом Ливърпул ме искаше толкова много, аз реших - отивам там. Ливърпул бе страхотен избор, топ клуб."

Дебютът му... В мач, в който Болтън на Сам Алърдайс играе така, че Бенитес ги нарича "баскетболен отбор".

"Беше диво, лудо преживяване. Болтън играеше просто - дълга топка, втора топка. Физически силни играчи - Кевин Нолан, Кевин Дейвис. Алърдайс дъвчеше дъвка и крещеше от тъчлинията. Надвикваше публиката. Всеки път, когато имаха статични положения, цялата им огромна защита идваше в наказателното ни поле и феновете пощуряваха. Казах си, че трябва бързо да науча много неща за английския футбол."

Този сезон завърши с трофея в Шампионската лига, след като Ливърпул обърна Милан от 0:3 до 3:3 и спечели с дузпи в Истанбул. Невероятно постижение.

"Кара (Джейми Карагър), Стиви (Джерард), Сами (Хюпия) и Диди (Хаман) вече бяха там, гръбнакът на отбора, когато отидох. Различни като личности, но много силни характери и с присъствие. Когато някой от тях говореше, всички слушахме. Те ми помогнаха да се развия и подобря като играч. Станах по-силен.

Най-много обичах Карагър. Той е най-големият скаусър на света. Разбирахме се добре от първия ден.

Той осъзнаваше, че аз обичам футбола, а той също го обожава. Гледахме мачове заедно, говорехме за футбол всеки ден. Той ме уважаваше и заради това, че влизах в спорове с него. Винаги бе гръмогласен, чуваш го отвсякъде, над всички останали гласове. Казвах му: Кара, млъкни, по дяволите! Нищо не разбираш!. Харесваше му, че спорех с него."

Но едно нещо не дава мира на Чаби, когато се сети за Ливърпул. Титлата от 2009-а, която се изплъзна на отбора, щеше да е по-сладка от трофея в Шампионската лига.

"За да спечелиш първенството в Англия, трябва да имаш всичко в отбора си. Това е най-щастливото ми време в Ливърпул - Рейна на Агер, Агер към мен, аз към Стиви, а той - към Фернандо Торес. Понякога го правехме за под 10 секунди. Гръбнакът на този отбор бе най-добрият, с който някога съм играл. А имахме и Кара и Масчерано, топ класа.

Имахме технически умения, бързина, здравина, динамика, дух. Бяхме много отдадени и мотивирани. Усещахме, че можем да спечелим всичко заедно. Направихме няколко глупави равенства у дома, заради което не спечелихме титлата. Никой не ни плашеше на терена през онзи сезон. Отидохме на "Бернабеу" и победихме. Отидохме на "Олд Трафорд" и победихме. Отидохме на "Стамфорд Бридж", също победа. Големи мачове, големи съперници. Такива успехи определят сезона ти. Много бях разочарован, че не спечелихме титлата.

През 2005-а станахме европейски шампиони с отбор, който не бе толкова добър. През 2007-а с по-добър тим загубихме финала, въпреки че и на него играхме по-силно, отколкото 2 години по-рано. През 2009-а играхме най-добрият футбол. Загубихме най-малко мачове от всички. Но не станахме шампиони.

Това донякъде е чарът на футбола, предполагам. Непредвидим, не е просто една права линия."

Всичко това се случи обаче, след като Алонсо и Бенитес бяха в особена фаза на отношенията си. До 2008-а Рафа мислеше, че Чаби може да има влияние върху този ливърпулски отбор, каквото навремето Далглиш имаше върху тима на Пейсли.