Саки - Великият Господин Никой

Португалците слагат персонален пазач на Марко ван Бастен и го вадят от играта за дълги периоди. Саки нарежда: Марко да се изтегли назад, при халфовете, водейки с него огромния и атлетичен бранител. Така ще се отвори място в средата на отбраната. Рийкард да търси точно тази дупка от втора линия.

Така пада победния гол, като атаката е по учебник. Барези казва, че преди мача това нападение, по точно този сценарий с единия централен бранител почти на 50 метра от вратата до Ван Бастен, е отиграно над 30 пъти на тренировки.

Отбраната - най-силната част на този отбор, е направо като глутница вълци. На практика не можеш да притиснеш Милан, защото той те изпреварва и те пресира още в твоята половина, като четиримата защитници тичат като вързани на въже - заедно, в линия, непоколебими в желанието им да те притеснят и да отнемат топката.

Саки напуска през 1991-ва след невероятни успехи, но и без второ спечелено скудето - големият аргумент на критиците му. Както и това, че оставя един уморен отбор. Изцеден от детайлите му, от убийствените тренировки за кондиция и преса, както и от стила му на работа, директен и безкомпромисен.

Една от причините, които Саки назовава за липсата на още успехи в последния му сезон в Милан, е ситуацията около Ван Бастен.

Той вкарва по около 3 от 5 положения, твърди треньорът. Докато постоянно е контузен в последните месеци на наставника в Милан, няма кой да оползотворява с убийствена прецизност няколкото ситуации на мач, създавани от пресирането на съперника. Доста мачове завършват 0:0, защото отборът е все така солиден. Но го няма победният удар.

Берлускони е доволен - той е заложил на Господин Никой във футбола, а това му е донесло резултати, Милан отново е клуб, който печели трофеи. Времето за раздяла е правилно, а основата е поставена.

Наследството на Саки в клуба е пожънато от Фабио Капело (горе), който печели 4 пъти скудетото за пет сезона. И торпилира Барселона през 1994-а на финала в Шампионската лига. Самият Дон Фабио сваля шапка на Ариго и винаги подчертава - отборът, който е наследил, е бил "дипломиран" за големи дела.

В същата 1994-а Саки води Италия на едни пет дузпи разстояние от световната купа, като губи финала от Бразилия след 0:0 в 120-те минути. Тактиката му да пресира съперника (изключвайки от групата Роберто Баджо, който получава пълна свобода) намира най-голямо приложение на полуфинала с България, когато съперникът е изненадан (а ние помним това много добре) и губи мача още през първото полувреме.

На финала бразилците не получават почти никакви шансове и Италия е като гранит.

С невероятното си умение да печели играчите за каузата, да ги обединява и да е лидер на тренировъчното игрище, без да си спестява нито едно усилие там, Саки е вдъхновението за цяла армия модерни успешни треньори - Жозе Моуриньо, Пеп Гуардиола, Юрген Клоп и Рафа Бенитес - само ги попитайте...

Хрумването му, че защитата и атаката не бива да са на повече от 25-30 метра в идеалните ситуации по време на мач, е направо ултра модерно за времето си.

"Не ходиш в пекарната заради пекаря, а заради хляба му - казва Саки, запитан дали се смята за гений и учител във футбола. - Играчите са важни, треньорът просто трябва да е майсторът, който да извлече класата от тях."

Както Господин Никой направи, когато дойде от долните дивизии в Милан в края на 80-те и създаде отбор, за който ще се говори, докато има футбол.