Приказка без край

Знаехме, че този ден ще дойде. Не ни се искаше да признаем, да го кажем гласно...

Затова и гледахме кадрите скрити един от друг, у дома, някак в интимно уединение с един от великите мигове на най-великата игра. За да не се видят сълзите, може би...

Франческо Тоти се разходи за последен път по вълешбната трева на 'Олимпико', а град Рим, Италия и светът с премрежени очи го изпратиха.

Никога не е имало, няма и да има по-достоен футболен император на Вечния град. Ако можеше, сигурно и Колизеума би пуснал сълза... Може и да го е направил.

Церемонията след Рома - Дженоа (3:2) бе пусната наживо в канала на римския клуб в социалните мрежи и споделена хиляди пъти от фенове. Първите изчисления са, че над 78 милиона в различен момент са пуснали да видят Денят на Тоти.

Така го нарекоха.

Сигурно са били и повече. И нито един от тях не съжалява, защото няма по-добър начин да заобичаш тази изумителна игра от това да гледаш нейните герои. Достойни, плачещи мъже.

Преди 24 години и 2 месеца той дебютира за Рома. Сега си тръгва, видял и показал всичко във футбола. За Рома. За Рим. Неговите всичко.

Счупи рекордите с мачове (786) и голове (250 в първенството, 306 общо), стана световен шампион и отгледа децата си в родния град и около вишненочервеното и кехлибарено жълтото на единствения си клуб.

"Той е най-добрият футболист, когото съм гледал", е комплимент от устата на Диего Марадона. Кои сме ние да спорим с Боговете?

Някогашното любимо момче на Италия Сандро Мацола каза преди десет години: "Тоти е Богът на футбола. Видях го за първи път на 16, той още тогава бе феномен".

Никой в Рим не противоречи. Франческо отказа два пъти на Реал и веднъж на Ювентус, защото "да спечеля една титла с Рома за мен бе като да взема 10 в Мадрид или Торино".

И я взе.

В последните месеци този модерен футболен Гай Юлий Цезар бе посрещан и изпращан от транспаранти на топлота и обич дори на стадиони, където Рома е мръсна дума. Ултраси на Милан, Болоня, Фиорентина... Лацио!? Дори лациалите го изпратиха с плакат!

В неделя плакаха неговите хора - 70 000 романисти, поданици, приятели и граждани на Република Тоти. Плака и той.

"Да си роден в Рим и да си от Рома е привилегия. Аз от дете исках да играя за Рома и да умра в екипа на Рома".

Думи... Какви ти думи, това е любовна приказка за футбола!

Приказка без край.