Великите десетки от Източна Европа

Те са различен тип играчи.

Аржентинските плеймейкъри с номер 10 до един се сънуват в кожата и ролята на Марадона.

Те са центъра на събитията, идолизирани от публиката и водещите на шоуто.

Италианските трекуартиста - Баджо, Тоти, Касано, Дел Пиеро... са повече нападатели, но артистичния почерк на гениалност.

Източноевропейските десетки са играчи с визия, спокойствие, организаторски качества и работещи здраво за отбора.

Английското списание World Soccer нареди тези имена, които смята за символи на типичния източноевропейски номер 10 в последния четвърт век.

Ето описанието им според англичаните:

Красимир Балъков

Ако помните онзи български отбор от Мондиал 1994, сигурно ще сте фен на гологлавия чаровник Лечков, на страховития вид на Трифон Иванов, на огнения характер и уникалните голове на Стоичков...

Но кой правеше възможно тази машина да работи?

Балъков игра с номер 20 на онова световно първенство, но си беше десетка.

Той тичаше много, не спираше да търси топката, подаваше я светкавично за двамата остри нападатели Стоичков и Костадинов.

Този Мондиал беше апогеят му, въпреки че имаше и чудесна кариера в Спортинг и Щутгарт на клубно ниво.

Звонимир Бобан

Корав като стомана, с характер и мнение по всеки въпрос, надарен с невероятен футболен ум, той не бе гений.

Не правеше неща, с които би се гордял Марадона.

Но е обожаван от феновете на Милан и цяла Хърватия за приноса му към велики моменти в играта.

Мнозина смятат, че истинският плеймейкър на Хърватия бе Просинечки, но точно Бобан пасва най-много на източноевропейския модел - здрав работяга на терена, освен отличен подавач и креативна сила.