Загубена надежда

„Пламен Константинов вика четирима диагонали”, „Без Братоеви, но с Учиков на европейското по волейбол”, „Боян Йорданов се завръща в националния отбор”.

Това бяха само част от заглавията, посветени на волейбола, с които сайтове и медии ни заливат в последните дни. Към тях добавяме и всички свързани с присъствието или отсъствието на Матей Казийски в тима

Официално край на спекулациите бе сложен в ранния следобед.

С кратко съобщение от щаба на тима публикуваха списъка с избраните състезатели, които от началото на следващата седмица ще водят подготовка за предстоящото европейско първенство.

В сравнение с онези, които участваха във финалите на Световната лига липсва и Данаил Милушев. Точно както се очакваше шанс получават Боян Йорданов и Николай Учиков.

Само един от тях обаче ще остане в окончателната група за шампионата. И към този момент името като че ли е почти ясно.

Защото трудно Йорданов, колкото и да е талантлив, ще навакса за месец и половина почти едногодишното си отсъствие от терена заради контузия.

Въпреки всички опити да бъдат убедени феновете, че в състава може да е и суперзвездата Матей Казийски, името на посрещача не фигурира сред 16-те.

Дали изобщо са водени разговори може да каже единствено Матей. Той обаче упорито избягва каквито и да било изяви в България, което трябваше ясно да покаже, че в позицията му няма промяна.

Шокиращото обаче е че за трети пореден път по един и същи начин – без обяснение извън състава остава посрещачът Валентин Братоев.

В списъка обаче е включен брат му Георги. И то въпреки че от официалния сайт на новия му клубен отбор Тренто обявиха, че на 31 август Георги ще започне подготовка в „Палатренто”.

Минути след като списъкът бе оповестен Валентин обяви в социалните мрежи, че приключва с националния тим и пожела успех на вече бившите си съотборници и на щаба.

Независимо, че именно на поста посрещач тимът ни продължава да изпитва най-големи трудности Константинов така и не даде шанс на Валентин Братоев да покаже има или не място в този отбор.

Такъв, какъвто например получиха Мирослав Градинаров и Станислав Петков.

На практика откакто бившия капитан зае поста селекционер Вальо участва в една-две контроли и толкова. И ако миналата година преди световното първенство оправданията за незадоволителна форма може и да звучаха логично, през тази липсваха всякакви коментари по темата.

Особено шокиращо бе решението на Константинов да се лиши от двамата близнаци точно след силните им изяви в Баку на европейските игри. Още тогава за мнозина като че ли бе ясно какво ще се случи и през август.

Разбира се, треньорът е този, който решава.

Но когато едно решение се повтаря без логични аргументи и последователно вече говори за тенденциозност. Такава каквато никой треньор няма право да проявява. Още по-малко треньор, който не спира да повтаря, че изборът в България е ограничен.

Далеч съм от мисълта да се превръщам в адвокат на Валентин. Факт е че двамата в миналото и той, и Георги често са имали проблеми с дисциплината. Но и самият Константинов не беше лесен характер. И би трябвало най-добре да знае, че именно характерът прави шампионите. И без него не може.

А и въпросът не е в конкретните играчи. Преди две години бе Матей, днес е Вальо, утре -Георги, Николай, Андрей - всеки друг. Въпросът е в принципа и в надеждата, че поне с идването на Пламен Константинов в спорта ще се работи по европейски. Надежда, която със завидна лекота бе пропиляна днес.