Гулит: Футбол или секс? Обожавам и двете!

- Футбол или секс? И коя е любимата ви поза?

- Хаха - отличен въпрос. Но не мога да избера. И от двете имаме нужда, обожавам и двете! Футболът е нещото, което забавлява и играчите, и феновете. Сексът... имаш партньор, има страст, има любов. Във футбола има отборен дух, усещане за победа заедно. В секса е подобно.
Любимата ми поза - хаха, вероятно персоналното покритие на съперника!

- Как се почувствахте, когато приятелят ви Рийкард наплю грозно Руди Фьолер на Мондиал 1990?

- В онзи момент - никак. Не видях нищо, защото бях далеч, а и мислех само за мача. Много се изненадах после, когато видях ситуацията на видео. Мисля си, че в този момент най-после играехме добре и можехме да направим обрат в мача, но... Не съм коментирал никога с Франк за това. И ще продължа да не го правя.

- В Италия се сблъскахте с расизъм. Колко гадно беше?

- Хората във футбола правят каквото могат по този въпрос вече от години. Расистите са хора, които нямат уважение към нищо, опитвам да ги игнорирам. А и са малцинство на стадиона, което е добре. Тази битка ми се струва, че футболът я печели.

- Липсва ли ви мустакът? Все пак, ние ви помним от футбола с него.

- Не, не. Харесваше ми тогава, а и бе нормално, нещо като модна тенденция в онези години. Един ден на базата на Милан седях пред огледалото и си казах: Ще бъде голям купон, ако сего го обръснеш и съотборниците ти припаднат, като те видят. И го направих. Ефектът бе - Уау, какво става тук? Къде е мустакът!?

- Преместихте се в Англия след Милан, какво бе усещането?

- Велико, страхотно вълнуващо. Най-хубавото бе отношението на феновете. Каквото и да направиш на терена, да центрираш добре, да направиш финт, точен пас. Хората ръкопляскаха. В Милан може би бяхме свикнали, че това е нормално - да подаваш и да правиш голове. Не усещахме, че хората се радват на всяко от тези неща. А в Челси ме аплодираха дори феновете на съперниците. Беше супер, всеки мач бе удоволствие. Разбира се, играех с играчи на друго ниво от тези в Милан. Бе различно.

Две странни неща изникват в главата ми от първите дни в Англия. Веднъж в хотела, в който живеех в началото, видях една жена към 55-60-годишна, която бе толкова пияна, че двама я носеха към асансьора. Това бе конфузно, помислих си - ако това е майка ми, никак няма да съм горд с нея.

Другият случай бе в една дискотека, където видях млади момичета да се напиват, изливайки бирата направо от бутилките в гърлата си. Казах си - стига, това не е нормално. 8 години в Италия бях свикнал да не виждам пияници по заведенията, както и друга класа, когато става дума за хранене, пиене и забавления.

- Кажете ни за онази история с Вини Джоунс. Имахте закачка, нали?

- Да, да - имахме. Чух го как идва зад мен и се готви да влезе здраво в краката ми. Подскочих, той пак успя да ме ритне, но не сериозно. Не ме заболя. Дадоха му червен картон, Вини полудя - мисля си, че това бе защото хем го изгониха, хем не ме ритна както искаше. Всеки път, когато играех срещу нещо, опитваше да ми вкара един лакът, да ме ритне... А всъщност, хората не знаят, но ние се виждахме няколко пъти извън терена и се разбирахме добре. Говорихме си за футбол и той ми казваше - Не се сърди, това е, което мога да правя, водя отбора си с пример, понякога с физически единоборства и такива неща. Вини е лидер, наистина.

- Кажете ни за историята на мотора на Harley-Davidson с модел "Ruud Boy"?

- Аз имах Харли в Милано, но го продадох след няколко месеца, бе твърде опасно за футболист. Рискувах контузии. Челси измислаха този модел с фирмата, но никога не съм го карал.