Роки - безсмъртният герой на Арсенал

Феновете го обичат, той е заразяващо позитивната им звезда, карибското момче, което играе секси футбол. И не се страхува от битки. Има и страхотният навик да вкарва важни голове на големи съперници.

С феноменален удар попарва "Олд Трафорд", след като слаломира между четирима съперници и прехвърля Шмайхел. Носи точка в края срещу Юнайтед и у дома с късен гол, а в края на 80-те години двубоите между тези два съперника са война заради две сбивания на терена, донесли дори отнемане на точки.

Вкарва в последните секунди на Тотнъм, за да прати Арсенал на финала за Купата на лигата през 1987-а, и то на "Уайт Харт Лейн". Тогава се ражда и прочутото скандиране "Роки, Роки, Роукасъл", с което "Хайбъри" го приветства на терена при излизането на отбора.

Романсът му с любимия отбор обещава да е дълъг. Идването на Райт, приятеля му от детинство, дава база за страхотно партньорство и успехи.

Но изненадващо през лятото на 1992-ра Греъм го продава на Лийдс, актуалния шампион. Причината е, че мениджърът не вярва на коленете на Роки, които често имат проблеми с травми.

Същото лято всичко в клуба се променя. "Настроението бе друго - спомня си Йън Райт. - Без Дейвид някак не бе слънчево, шегите намаляха, той бе като талисман на този отбор. Да, победите пак идваха, играехме здраво и печелихме мачове и купи, но Роки го нямаше."

След Лийдс халфът играе и за Манчестър Сити, Челси, Норич и Хъл, но никъде не блести. За 4 сезона в синьото на Челси изиграва едва 30-ина мача заради травми, а през 1998-а се отказва.

Готов е за треньорска кариера. Виждането му за играта, природната интелигентност и коравият характер са отличен фундамент за това. Изкарва първите курсове на ФА, но през 1999-а му предлагат да иде да играе в Сабах, отбор от Борнео.

Изживяването си струва, Роки завежда там семейството си и трите деца, като планира сериозната работа в новата професия да започне след завръщането му в Англия.

Съдбата е решила друго. Един ден телефонът в дома на Йън Райт звъни и от другата страна на линията е Дейвид. "Райти, имам заболяване. Рак е, но не се притеснявай, не е страшно. Ще се оправя...", разказва нападателят. Но усеща, че гласът на приятеля му е променен.

Тони Адамс и Мартин Киоун отиват да го видят в дома му в Слоу, като признават по-късно, че не са могли да го познаят. Ужасно агресивната форма на болестта, която у нас е позната като Неходжкинов лимфом, го изяжда за 6 седмици.

На 31 март 2001-ва Дейвид Роукасъл си отива от света, едва навършил 33 години. Знамената над "Хайбъри" са спуснати и клубът обявява траур.

Днес Роки отново е на стадиона при своите хора.

Той е един от тези, които бдят над Арсенал от огромния колаж, опасващ "Емиратс" - с легенди на клуба от различни епохи. Може и да не е най-добрият футболист, носил екипа. Сигурно не е и рекордьор в каквато и да е категория. И по титли не е на първите места.

Но това е Роки - любимецът на всеки привърженик на този клуб.

"Нашето момче", което знаеше какво е да играеш за Арсенал.