Джентълменът на футбола

Робсън, както винаги, е достоен в поражението. "Аз сбърках и в трите мача - казва селекционерът, а репортерите чакат като акули да го изядат. - Не биваше да играем толкова офанзивно, Ван Бастен и Гулит ни разбиха на контраатаки. СССР е невероятен отбор, а ирландците имаха късмет, но го заслужиха."

Срещу Ейре англичаните удариха три греди.

Срещу Холандия при 1:1 попадение на Питър Биърдсли бе грешно отменено заради засада.

Срещу СССР пропуските на Гари Линекер са направо удивителни за класата му, но Робсън не дава и дума да се каже срещу никой от играчите. Той е виновен, подава оставка и отива във ваканция.

Където получава телефонно обаждане от ФА - няма да бъде приета. Остава. Целта е да спечели световната купа през 1990-а.

Мондиал 1990 е вероятно най-яркият спомен за всеки, който обича английския футбол в онзи му вид на романтичен, безкомпромисен, грубоват и едновременно чудесен пример как се играе с гордо вдигната глава и достойнство.

Англия не стана световен шампион, но никога не е била по-близо от 1966-а. Робсън успя да накара Пол Гаскойн да играе като Марадона. Преодоля (за трети път) контузията на капитана Брайън Робсън по време на голям турнир.

Превърна Биърдсли и Линекер в работеща двойка в атака, намери идеалната формула в защита - бързия Дез Уокър и солидния Марк Райт до капитана Бътчър.

Извади жокер от ръкава си - Дейвид Плат, влязъл по принуда, но вкарал решителни попадения срещу Белгия и Камерун по пътя към полуфинала.

Там Англия плака, губейки от Германия с дузпи в дуел на равни, а и според специалистите - на двата най-достойни за титлата отбори (заедно с домакина Италия, отпаднал също с дузпи от Аржентина).

Онази усмивка на разочарование, но и гордост, с която Боби отиваше към Крис Уодъл и Стюърт Пиърс, лежащи на терена след изпуснатите дузпи... Прегръдката за Газа, който ридаеше неутешимо на тъчлинията, стегнатата походка, с която отиде с вдигната глава да поздрави Франц Бекенбауер, немския селекционер...

В онази нощ Робсън показа какво е футболът, как трябва да се играе от отбора ти, как трябва да се приемат загубите и да се уважава съперника.

След световното за този футболен джентълмен дойде предизвикателството Европа. ПСВ Айндховен го назначи да замести друг гигант - Гуус Хидинк, спечелил за клуба Купата на шампионите през 1988-а. Робсън имаше две основни предизвикателства. Да накара Ромарио да промени начина си на живот и да се концентрира върху футбола, и да върне европейската слава на ПСВ.

"Провалих се и в двете", каза след края на треньорската си кариера, връщайки се към онзи период англичанинът. Ромарио не се променя, но години по-късно признава, че единственият му треньор, който напълно го е разбирал, е бил Робсън.

ПСВ печели титлата в Холандия и в двата му сезона там, но не успява в Европа, отстранен от Монпелие и Андерлехт. Боби си тръгна - както го прави от всяко място, на което не усеща, че се е справил според собствените си високи изисквания.

Спортинг му даде следващото предизвикателство. По това време в клуба са и трима българи - Красимир Балъков, Бончо Генчев (тръгна си същото лято) и Ивайло Йорданов. Първият сезон завърши с трето място, но ситуацията не е добра.