Спорт в кръвта

В световния спорт не са много примерите, в които децата на звездите тръгват по техните стъпки и успяват да постигнат същите, а дори и по-големи успехи. Правилото важи и за българския спорт. И все пак има и изключения.

Едно от тях безспорно е на баща и син Стоеви.

Като състезатели и двамата преминават през различни отбори с променлив успех. Големите резултати обаче идват когато се заемат с треньорската професия.

Стоян Стоев е шампион на България с Миньор (Бухово), два пъти с ЦСКА, носител е на купата на страната с „червените”. След това работи в Италия, бил е и начело на националния отбор.

Мартин се запалва за волейбола покрай баща си, въпреки че и майка му е професионален спортист – баскетболистка.

И изборът се оказва правилен. Като състезател е три пъти шампион на България с Миньор (Бухово) и Левски Сиконко, носител на купата на страната, вицешампион с Марек , носител е на купата на Сърбия, шампион и носител на купата на Кипър с Анортозис, минал е и през няколко италиански отбори.

Върхът в кариерата му на състезател е световната титла за младежи, спечелена в Кайро през 1991 г.

На шампионата е избран и за най-добър състезател.

Като треньор  на националния отбор пък печели два бронзови медала – на световното първенство и световната купа, съответно през 2006 и 2007 г.

Ситуацията е същата и при баща и син Казийски.

Илиян Казийски е бивш разпределител на националния отбор, направил нелоша кариера във Франция.

Част е и от националния отбор, заел 6-о място на олимпийски игри – Сеул 1988 г.

Именно покрай него Матей се запалва по волейбола. И сега далеч изпреварва баща си по успехи.

С екипа на италианския Тренто той спечели няколко пъти титлата на Италия, Купата и Суперкупата на страната, както и Шампионската лига и световното клубно първенство.

Преди да сложи край на кариерата си в националния отбор заради конфликтите с ръководството на федерацията Матей стана носител и на три бронзови медала – от световното първенство през 2006, от световната купа през 2007 и от европейското първенство през 2009 г.

Ученикът изпревари учителя и в случая на семейство Стойчеви.

Бащата на бившия национален селекционер и настоящ треньор на Тренто – Радостин Стойчев – Светослав е единственият български треньор в колективен спорт, който може да се похвали със световна титла, пък била тя и за младежи.

Именнно Светослав Стойчев е наставникът, който извежда младежкият национален отбор на България до златните медали в Кайро през 1991 г. Синът му Радостин тръгва по неговите стъпки, но поне на клубно ниво постигна по-високи резултати от баща си. Първият му опит да направи кариера и като национален селекционер обаче не се получи и завърши с шумен скандал.

С крачка пред баща си по успехи поне на ниво състезател е и настоящият национален селекционер Пламен Константинов.

Баща му Георги е един от най-добрите родни състезатели през 60-те години. Големият Гибон, както е известен той, е част от първия волейболен тим на България участвал на олимпийски игри – през 1964 г. в Токио.

Като състезател Пламен взе участие в два олимпийски турнира – през 1996 г. в Атланта и през 2008 г. в Пекин. Спечели и няколко бронзови медала, а на клубно ниво е два пъти шампион на България, пет пъти на Гърция (с четири различни отбора), един път на Франция. Пламен е крачка на пред и в треньорската си кариера, която гради след като се отказа от активна състезателна дейност. 

В златната среда са две семейства, чиито съдби много си приличат. Най-вече поради факта, че макар и толкова талантливи като бащите си, синовете така и не получават възможност да играят за България.

Нещо повече и двамата получават италиански паспорти и обличат екипа а „скуадра адзура”, дори в мачове срещу България.

Става дума за Димитър и Христо Златанови и Каспар и Венцислав Симеонови.

Димитър Златанов и Каспар Симеонов са част от състава на националния отбор, постигнал най-големия успех на България на олимпийски игри в колективните спортове – сребърни медали от Москва 1980.

Като състезател Димитър Златанов е девет пъти шампион на България с ЦСКА, шампион на Европа с „червените”, вицешампион и носител на бронзов медал в бившия турнир за Купата на европейските шампиони. Като треньор печели три титли на България с ЦСКА, преди да замине за Италия, където също постига добри резултати.

Години след приключване на работата си във волейбола е приет за член на волейболната Зала на славата.

Каспар Симеонов е бивш състезател на Локомотив (Пловдив). Прави нелоша кариера в Италия, където остава да работи и като треньор.

Синовете на двамата – Христо Златанов и Венцеслав Симеонов на практика се учат на волейбол в Италия.

Вторият дори не е тренирал у нас, защото по онова време искренно мразел този спорт.

Кратка ваканция на Апенините обаче се оказва решаваща, защото докато си почива 15-годишния Венци Симеонов е тестван в школата на гранда Алпитур Кунео.

Харесват го и след няколко месеца в България синът на Каспар Симеонов се завръща в Италия и започва да гради кариерата си на волейболист.

Преминава през няколко отбора там, изгражда успешна кариера и логично получава покана да облече екипа на италианския национален отбор 

Подобна обаче така и не идва от българския тим, независимо, че Винченцо, както е познат в Италия, твърди, че се се чувства българин.

Същото важи и за Христо Златанов.

Настоящият капитан и суперзвезда на Пиаченца носи екипа на Италия в продължение на 11 години. От България, където Христо се прибира всяко лято, никой не е го е търсил.

Това обаче не му пречи да следва плътно по-стъпките известния си баща и да има впечатляващите вече 22-а сезона в едно от най-силните клубни първенства в Европа – италианското.

На другия полюс са семейство Борислав и Велизар Кьосеви, както и Брунко Илиев и Ивайло Гаврилов.

Велизар Кьосев и Ивайло Гаврилов така и не успяха да повторят успехите на бащите си. Вторият дори се отказа заради сериозна травма в кръста и така и не пробва силите си в треньорската професия, където Брунко Илиев остави сериозна следа.

Като обещание за бъдещето пък са децата на опиталия силите си начело и на женския национален тим Атанас Малинов - Офелия и на бившия разпределител на мъжкия национален отбор Димитър Божилов – Мартин.

Офелия обаче върви и по стъпките на Христо Златанов и Венци Симеонов и вече получи повиквателна за италианския национален отбор. При това въпреки че все още играе в слаборазреден тим от женското първенство.

Мартин Божилов пък от година редовно получава повиквателни за националния отбор.До къде ще стигнат двамата ще разберем след няколко сезона.