За какво си мисли Димитър Бербатов?

Но любовта те прави уязвим, а ЦСКА се превръща в негова слабост и нещо, което го ранява в сърцето.

Влиза в първия състав, вкарва голове, но ... Феновете го сочат като мишена за провала на отбора да стане шампион. Освиркват го, хулят го.

ЦСКА го ранява в сърцето.

Горе-долу по това време го отвличат, буквално. Георги Илиев, страховит бос на мафията от онези години, го води в неговия клуб и го заставя да подпише договор. Бащата Иван използва контакти и успява да го спаси от това.

"Бяха трудни времена, тогава реших да напусна България. Мислех си дори за отказване от футбола", признава по-късно.

Леверкузен му дава този шанс съвсем млад, още няма 20 години. Да не мислите, че е лесно?

Не знае нито дума на немски. Сам е, отново.

Иска да се върне в България, мъчи го носталгия.

Но баща му със заповеден тон нарежда: "Оставаш и се бориш!". И той го прави.

Прави всичко да не го разочарова и до днес.

Татко му е първият му треньор, учител, а и до днес - съветник.

"Той не ме критикува, когато сбъркам. А ми казва: Другият път ще го направиш като хората", разкрива Димитър.

В Германия не го приемат лесно - такъв неразговорлив, самотен, някак затворен. Изглежда невъзмутим, чак дразни - дори, когато го пускат да играе, сякаш това не го вълнува. Нетипично за млад играч.

"Всъщност аз се затворих в себе си и те мислеха, че съм странен тип. А може и да съм. Но не обичам да съм в шумни диалози и в очите и устата на всички", обяснява.