За какво си мисли Димитър Бербатов?

Димитър започва да се усмихва

Англия и Тотнъм връщат усмивката му.

Ножът вече не е в сърцето му, головете и играта му го радват, хората го приемат като свой. В Юнайтед печели и големите си успехи.

Изобщо - Англия е неговото футболно прераждане.

В себе си обаче той остава хлапето, което седи вцепенено пред Стоичков и иска просто да облече червения екип на ЦСКА.

И никога не го забравя, забавлява се на терена като дете.

Мнозина не могат да привикнат към стила му на игра.

"Защо е нужно да тичам безцелно из терена, ако знам предварително къде ще е топката и къде трябва да съм?", пита ги риторично.

Понякога изглежда ленив. Бавен, тромав... Сякаш не е на терена духом.

Но той не се притеснява, че не се харесва на всички.

Националният отбор

Изпълнява и втората си мечта.

Играе за България, като Стоичков. А и името му е пред това на великия Христо по голове за страната.

Но и тук... нож в сърцето.

Обвиняват го като капитан и лидер на отбора за неуспехите да се класира за Мондиал 2006 и Евро 2008. Всички сравняват отбора с този от 90-те на Стоичков.

Пишат срещу него, че разваля климата в отбора.

В една статия го винят, че в решителния мач с Италия е пробягал 2000 метра за 90 минути. Дали е така, кой знае?

През 2010-а му писва от това и се отказва да играе за националния.

И пак потвърждава, че не е вино за всяка трапеза. Не всеки го харесва.

Но този футболен странник и артист не би искал да е другояче.