Батков – все по-атакуван отвсякъде, но стъпил на върха и без желание да слезе от там. Но и без пари да управлява.

Откъде ще дойде добра новина за Левски?

Клубът не е на кръстопът, това време мина. Сега е свободно пропадане.

Sportinglife
Sportinglife 13:05 ч., 03 Дек 2014
0
70
Lap.bg

За 8 години Левски се превърна от най-добре организираният и мощен финансово клуб у нас в място, където властват сенките.

Как се стигна до ситуацията, в която отборът не се бори за титлата, записал е серия унизителни резултати в дербитата с ЦСКА (изконен източник на радост за левскарите), а в касата е по-пусто от трибуните на „Герена” след поредното наказание без публика?

Да започнем с новината за пропадането на проекта „Южен поток”, обявено в понеделник от Путин и Милер.

Ако Левски е разчитал на парите от „Газпром”, вероятно те са били „вързани” към тръбата с газа и сега в тази графа може спокойно да се драсне чертичка. Нула. Ничего, както се казва в страната, откъдето се чакаха парите.

Ходът бе политически тъй или иначе, а когато политиката подритва футболната топка, почти никога нещата не се приемат достатъчно еднозначно от феновете.

Не е ясно дали левскарите щяха да са доволни на такова обвързване. Но парите са си пари.

А те са жизненоважни във вероятно третия най-тежък икономически момент в клубната история. Първият бе през  1991 г., когато влизането на Томас Лафчис в клуба предотврати фалит. Вторият – 8 години по-късно, когато излизането на Лафчис стана при също толкова празна каса, но се намеси Майкъл Чорни.

Левски няма пари – това вече е напълно ясно и признато от боса Тодор Батков.

И, разбира се, всички проблеми тръгнаха именно от това. Преди 8 години клубът прибра сериозни суми от влизането в Шампионската лига, а и от  немалко трансфери на водещите играчи от отбора, допринесъл за това постижение.

Очертаваше се хегемония у нас, след като трите фактора бяха налице за това – финансова стабилност и гарантиран ресурс, силно ръководство – от собственик през оста Сираков-Стоилов в спортно-техническата част, и отбор без конкуренция в този момент в българското първенство.

Но Левски не улови момента.

Грешките тръгнаха с ефекта на домино от разрушаването на втората брънка в тройното правило (уволнение на Сираков и Стоилов), а и от разбиването на третата (разпродажба на отбора). За да се стигне до там Батков да изпита и проблеми в бизнеса, което естествено се отрази и на клубните баланси. И така  да рухне и кулата на властта.

Преди година и половина на „Герена” определено вече не командваше Батков, а човекът на управляващата тогава партия и силен на деня Иво Тонев.

Но Левски изпусна запланувания златен дубъл за стогодишнината, психологически понесе ужасен удар, а Тонев изведнъж слезе от сцената на силен на деня с падането на правителството на ГЕРБ.

В момента около „синия” отбор, който чака заплати с 2-3 месеца назад, се опитват да се закрепят няколко властови центъра.

Батков – все по-атакуван отвсякъде, но стъпил на върха и без желание да слезе от там. Но и без пари да управлява.

Все по-влиятелен запалянковски тръст, инспириран от няколко популярни левскари, но зад който очевидно седят хора с пари. В борда му са имена като Атанас Ивов Тонев (не е съвпадение, син е на Иво Тонев), което гарантира, че чрез тази нова сила, искаща постоянно акции и власт от Батков, седят хора с амбиции да ръководят Левски.

Ултрасите, които в последната година са най-тъмната сянка около „Герена”. Левски плати около 200 000 лева само от глоби, предизвикани от фенски изстъпления. Само за расизъм те бяха около 100 000 лева, включително огромните 37 500 лв., прясно изкарани за мача с Литекс (2:2) миналия уикенд.

Заради ултрасите Левски изпусна най-обещаващия млад треньор в България Ивайло Петев, който имаше желание да работи в клуба, но бе съблечен и унизен.

На „Герена” ще опитат пак да го върнат, това е сигурно. Но кой може да му каже: "Петев, забрави за случая, дай да опитаме пак, от нулата..."? Понякога мъжкото достойнство е по-силно от изкушението да работиш в един от двата гранда на България.

Та стигнахме и до треньорския въпрос.

В Левски в момента втората ос от трите важни за функционирането на един успешен клуб, е изцяло движена от Георги Иванов. Амбицията, енергията и лоялността му не са под въпрос.

Проблемът е колко е голям потенциалът на директора и треньора Гонзо?

Защото да си отдаден левскар не стига, за да си силен ръководител или треньор на отбор, който е закъсал финансово, няма голям кадрови ресурс на терена и извън него, а освен това изживява втора година на криза на идентичността като на гранд, която е извоювал за предишните 98 лета от съществуването си.

Ще дойде ли Херо? Защо не иска да дойде, ако е така? Защо никой треньор не е готов да прекоси реки и планини, за да поеме "синия" отбор - чест, за която преди години всеки роден специалист би мечтал? Защото Левски в този вид е примка на шията - клуб без ясна визия, в безвластие и безвремие и с отбор, обречен да се печели трофеи.

Но все някой трябва да се наеме да гради върху тази основа. Иначе кръгът ще бъде затворен.

На Левски му остана надеждата.

Колко и да е странно, примерът трябва да е ЦСКА. Преди година и половина там нещата бяха не по-розови от тези сега в Левски. Сега „червените” са единни и мечтаят за титла, нищо че пак минават през финансови драми и едва успяват да закърпят бюджета.

Левски може да постигне това с воля и обединение. Това са двете общности в нашия спортен и футболен живот, които имат достатъчно сила и влияние, а и са обществено значими дотолкова, че не могат да бъдат в миманса. Просто трябва да крачат по правилната пътека.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията