Лъвовете на Гари Линекер

Пол Гаскойн

Естествено... Играх с него и в английския отбор, и в Тотнъм. Луд като цяло блато с жаби, но и невероятен футболист.

Не успя да реализира напълно потенциала си, а и понякога играеше за себе си. Просто му идваше отвътре да задържа твърде дълго топката, защото можеше да прави с нея всичко. С лекота лъжеше по трима, но вместо да подаде и да вкараме гол, губеше топката глупаво от четвъртия. Понякога това бе доста изнервящо за съотборниците му.

Но Газа... Как да не го обичаш?

Играехме навън с Манчестър Сити, където в съблекалнята имаше малко басейнче. Или по-точно - нещо като голяма вана. Аз имах традиция преди мачове да влизам във водата и да правя стречинг вътре за около две-три минути, преди да изляза да загравям с останалите на терена.

Газа тогава ме погледна и каза: "Винаги го правиш, помага ли"? Аз кимнах утвърдително и той реши да пробва.

На загрявката го нямаше, седяхме на терена 20 минути. Върнах се и го заварих във ваната, натопен и с блажена усмивка. Не правеше нищо, само си седеше във водата. Бях смаян: "Не ми казвай, че не си излизал от там през цялото това време!?". Той се нахили, просто си седеше, натопен до брадата.

Мачът започна, а Газа се задъхваше като локомотив. не можеше да стигне до топката.

На почивката се скарахме, обвини ме за това. А какво е очаквал? Да си седи във водата 20 минути без да прави нищо и да излезе на терена в отлично състояние?

Ето такъв си беше... Класически Газа!

Питър Биърдсли

Гениален. Ако ме питате кой е най-добрият играч, с когото съм бил на терена, и кой ми е помогнал най-много в личен план да вкарвам голове - той е.

Някак нестандартен, различен, неуловим. Винаги правеше един финт, при който повдигаше леко левия си крак, сваляше го, пак го вдигаше и тръгваше рязко с десния. Изглеждаше смешно на видеозаписите, но няма бранител в света, който да не се хващаше. Питър беше феноменален, а и страхотен отборен играч. При него нямаше и капка егоизъм.

Той не влизаше в наказателното поле, той обикаляше край него и ме търсеше с поглед, за да ми подаде. Идеално за мен, аз бях в свои води в наказателното.

Алън Шиърър

Трябва да е той. В края на кариерата ми за Англия играх няколко мача с Алън на върха на атаката. Той дебютира в една контрола с Франция на "Уембли", в която и двамата вкарахме голове. Направи страхотни неща за националния, бе и капитан на отбора.

А кариерата му в клубния футбол бе изключителен успех, той все още е с километри пред всички останали в реализаторските листи на Висшата лига.

Така че - Шиърър завършва моите идеални 11, които не биха били никак лош отбор за Англия.

Съгласни сме, Гари!