Лъвовете на Гари Линекер

Крис Уодъл

Слагам го отдясно на халфовата линия, на крилото.

Невероятен талант, правеше си каквото поиска с бранителите. Една от причините да ида в Тотнъм бе идеята, че ще играя с него. Но 2 месеца по-късно го продадоха на Марсилия!

С неговото излизане загубихме между 15 и 20 гола на сезона като попадения и асистенции.

Но в националния играехме заедно и той бе толкова интелигентен, че не се налагаше да говорим много и да се сработваме. Винаги знаеше къде ще търся топката. Понякога просто се подиграваше на съперника.

Джон Барнс

Не мога да се сетя за по-голям талант в европейския футбол през 80-те години.

Като естествена дарба, той бе ненадминат. С две движения елиминираше бранителя, центрираше или стреляше. Да, критикуваха го доста за непостоянството му в английския отбор. И си има обяснение защо бе така.

В Ливърпул системата на игра бе гъвкава, той имаше свобода. Правеше по 7-8 невероятни неща на мач и нямаше как да не донесе гол поне с едно от тях.

В националния всичко бе изрядно, прилежно, но без опции да променяш на терена - Барнзи бе забит на крилото и седеше там. Стандартно 4-4-2, каквото съм наредил и аз. Но бе невероятен играч.

В моя отбор застава отляво, с две крила като него и Уодъл винаги имахме шанс да създадем положения в мачовете, в които играехме заедно през годините.

Брайън Робсън

В центъра на полузащитата един фундаментален играч, на когото контузиите попречиха да счупи всички рекорди за Англия по мачове. Помня първия си сблъсък с него на терена, аз бях в Лестър, той - в Уест Бромич.

Гордън Милн, нашият мениджър, ми каза: Ти ще пазиш Робсън при корнерите. Той седи пред дъгата на наказателното поле и чака отбитите топки.

В 10-ата минута те получиха ъглов удар и аз се приближих до него. Седеше точно там, където бе казал Милн. Брайън ме погледна: "Какво правиш"? Аз отвърнах: "Пазя те". Той обаче не чакаше нищо - смачка ме, атакува мощно топката и стреля с глава, но над вратата.

Десет минути по-късно - нов корнер. Отново същата картинка, но този път и аз, и топката бяхме във вратата, а Робо се радваше за гола си. Не може да се каже, че тактиката на Милн проработи, нали?

Робсън можеше всичко на терена, а неговата всеотдайност често водеше до травми. Не се пестеше в нито едно единоборство и бе на  първа линия, когато нещата не вървяха.

Ако той беше здрав за големите турнири, Англия щеше да спечели поне един по неговото време.