Оръжията на Челси: Защита, скорост и една досадна муха

Третото оръжие са статичните положения.

Дали с преки удари, дали с центриране, Челси те поставя под напрежение. Почти не може да се види такова изпълнение, което да иде нахалост, без да се налага реакция, спасяване, изчистване на ръба на опасността...

А това - както и споменатите две оръжия преди него, говорят за отлична работа на тренировъчното игрище. И на мениджъра в частност.

Да, ако сте неутрален, Челси може да не ви е любимият отбор за гледане.

Разбираемо е, особено при срещите им с отборите от топ 6 като гост. Но е ефективно. Носи резултати. И това да използваш идеално силните си страни не е лесна работа.

Естетиката няма нищо общо. Тук говорим за практичност и идеално изпълнение на задачите - достойнства, които никак не са по-малки от тези на отборите, опитващи да правят резултатно шоу.

И още една забележка - преди сезона мнозина призоваваха за тотална промяна в отбора след провала от миналия сезон.

Но Конте взе малко нови - Канте, Алонсо и Башуай, за да подсигури две проблемни позиции и да даде алтернатива на Коща.

От скамейката стават още хора като Педро или Вилиан, Фабрегас, Зума, Тери - стабилни, опитни и качествени.

Зад всичко това италианецът има и двама солидни вратари - Куртоа и Бегович.

Точно тази дума е най-точната за този отбор - "солидност".

Това, което липсва, е може би някаква подобрена версия на Моузес (в дефанзивен план, не при атакуващите му инстинкти).

Но и без нея Челси върви към титлата с увереността, с която Конте си тананика някоя оперета, докато приготвя у дома любимите си талятели.

Девет точки аванс на 1 февруари - това е съизмеримо само с първия сезон на Моуриньо в клуба, когато на 2 февруари 2005-а "сините" водиха с 11 точки и грабнаха титлата.

В другите три случая - още два пъти с Жозе и веднъж с Анчелоти, битката бе далеч по-оспорвана по това време на сезона.