Днес те са "второ качество", но имат три от ОНЕЗИ купи

В неделния следобед хиляди ще се стълпят към старите входове на достолепния "Вила Парк". Случвало се е много пъти в историята, през седмица-две, години наред. Но този път нещо ще е "за първи път".

Думата "историческо" се използва твърде често във футбола в наши дни. Този или онзи дебютира, някой клуб влиза в елита за първи път, а гол във вратата на друг влиза, след като никога не се е случвало...

Виж в неделя, този мач наистина ще е исторически. Защото освен, че ще се случи за първи път, той е и препратка към историята на футбола.

Астън Вила приема Нотингам Форест в последния двубой от втора дивизия на Англия, наричана днес Чемпиъншип. Никога досега два европейски шампиона не са се срещали извън елитно първенство на която и да е държава, след като са били коронясвани на континента.

Историческо, нали?

Форест бе първенец на Европа през 1979-а и 1980-а, а две години по-късно Вила вдигна Купата с големите уши след паметен финал срещу Байерн. Големи клубове от семейството на отбраните, печелили ОНАЗИ купа. Който я е вдигал, не е вече обикновен "успешен" и "титулуван" отбор. Той е шампион на Европа.

Шест от тези клубове с по-особена аура около тях през годините след вдигането на трофея успяха да отпаднат - Милан, Марсилия, Ювентус, Манчестър Юнайтед и тези двата, които се срещат днес - Вила и Форест. Никога обаче два европейски шампиона от една страна не се засякоха в изгнание извън топ дивизията си.

До днес, неделя, 11 септември.

В добавка, на скамейката на домакините е мениджърът Роберто ди Матео, спечелил трофея преди 4 сезона като наставник на Челси. Ехото на Шампионската лига отеква около този двубой!

Минаха 31 години, откакто Вила и Форест се срещнаха за последен път във второто ниво на английската игра. Клубът от Бирмингам е във важен момент в историята си и влиза в онзи мартенски мач като носител на Купата на лигата, спечелена месец по-рано срещу Норич.

Вила в края на сезона тогава завърши втори след Манчестър Юнайтед (!), който бе първият шампион на Европа (1968-а), отпаднал във втора дивизия след короната си на континента.

Форест също е в ключов етап от клубното развитие - с току-що назначения мениджър Брайън Клъф и завършва 16-и в края на сезона.

Един човек, който помни онзи мач добре, а и е огромна част от историята на Вила, разказва за разликата в епохите.

Брайън Литъл вкарва за 3:2, с което Вила бие в онзи мартенски ден през 1975-а.

"От трета дивизия през 1969-а ние стигнахме до Купата на европейските шампиони - спомня си легендата на клуба. - Никога не сме се целили чак толкова високо, просто имахме доверие в управниците на клуба, запалянковците пък ни подкрепяха сляпо и в добри, и в лоши моменти. Вила бе много единен клуб, много позитивен."

Литъл спира да играе след 11 години на терена, продава билети, работи в магазина за фенартикули, става треньор на децата, юношите, а накрая е и мениджър на първия тим. И то успешен. В онези времена това е възможно, докато днес - абсурд.

Има и друга разлика - днес феновете не знаят дали да вярват на собствениците. Тони Ксиа, китайският бизнесмен, който купи клуба от Ранди Лърнър, ненавиждан от запалянковците. Но и азиатецът трябва тепърва да печели доверието на обезсърчените фенове, видяли пропадането на клуба им до Чемпиъншип.

И след дербито днес, двата спящи гиганта ще продължат да преследват целта си - завръщане в елита на английския футбол възможно най-скоро.

За онази купа, която някога донесоха в музеите си, съвременните обстоятелства във великата игра не им позволяват дори да мечтаят.