Лудият крал на катеначото

Нерео Роко преобрази италианския футбол, направи Милан велик и възроди Торино след Суперга

These Football Times 19:00 ч., 29 Авг 2016
1
3117

"Уембли" става арена на битка на философии, футболни тактики и разбиране за играта. Милан влиза в мача като аутсайдер, най-малкото, защото нито един италиански тим не е печелил купата до този момент.

Еузебио вкарва рано и Бенфика тръгва мощно в атаки. Милан е в труден момент, но запазва дисциплината си и защитата не се огъва пред невероятните техници от Португалия. Италианците закрепяват положението, а през второто полувреме търсят своя отговор.

Намират го с два гола на Алтафини, обрат и победа - 2:1.

Милан вече е в друга орбита. До тази велика за клуба лондонска вечер само два отбора са печелили трофея - Реал и Бенфика. Роко носи славата да попадне в тази компания на тима от Милано. Празненствата са дълги цяла седмица, като треньорът се прибира да отдъхне в родния Триест.

И взима решение, което за онова време е странно. Отива в Торино, все още дълбоко белязан от катастрофата и смъртта на асовете от Гранде Торо 14 години по-рано. Четири сезона е начело на тима, като самият той определя това време за най-добрата си треньорска работа изобщо. Защо?

В Милан Роко работи със звезди като Малдини, Ривера и Алтафини, национали на Италия, Аржентина, Бразилия... Малко или много заварва отбор, печелил титлата и не го преобразява изцяло. Доразвива го.

В Торино наставникът намира един тим в посредственост, който е около десето място в първенството в последните сезони. Сянката на смъртта витае над Торо, спомените за загиналите играчи-легенди е твърде ярък. Клубът отива наникъде, просто е въпрос на време дори да тръгне надолу по спиралата, към Серия В.

Роко спира всичко това.

В Торино той се превръща в модерен треньор, чиято най-голяма сила е индивидуалната работа с играчите. Разговори с часове, дали в домовете им или в ресторанта, или на игрището за тренировки - с всекиму според личната история и състояние в момента. Към някои се отнася бащински с ръка на рамото, с други е строг, крещи и се кара. Но успява да постигне ефекта - изкарва най-доброто от всеки на футболния терен.

В Торино са удивени и от друго - Роко изучава съперниците както никой дотогава не го е правил в италианския футбол. В клуба разбират, че са намерили точния човек, който да построи наново отбор от пепелищата, останали след катастрофата на Суперга.

Президентът на клуба Ортео Пианели убеждава с две изречения Роко да отиде в Торо. След това купува култовата фигура Джиджи Мерони. Не сте чували за него? А би трябвало!

Наричат го Пеперудата, защото със 170-те си сантиметра и около 57 килограма се носи по крилото точно с такава лекота. А и извън терена е екстравагантен тип, който носи крещящо ярки ризи, любимец на торинските девойки е, е е номер едно в шегите и душа на компанията.

Мерони и аржентинският нападател Нестор Комбин правят смъртоносен дует, който след два мого силни сезона носи на Торино купата на Италия и трето място в първенството. Гол на Пеперудата с фамозен прехвърлящ удар слага край на невероятна серия на Интер без загуба при Еленио Ерера на "Сан Сиро" в началото на 1967-а.

Отваряме скоба. Месец, след като Роко си тръгва като победител от Торино, клубът е връхлетян от нова трагедия. Пеперудата Мерони намира смъртта си на улица "Корсо Ре Умберто" в града, прегазен от автомобил, докато крачи към дома си след мач със Сампдория.

Един от големите таланти на Италия си отива на 24 години. Явно съдбата на Торо е такава - изтъкана от човешки трагедии и мъка.

По това време Нерео Роко вече се е завърнал в Милан.

И не просто достига висините на първия си престой, а надминава успехите си с гранда.

Съперничеството с Интер на Ерера става марково за периода, като "червено-черната" машина на Роко печели някои от най-славните си победи точно в тази епоха.

След Купата на Италия и КНК, идва ред на голямата епопея в турнира на шампионите. Треньорът, вече извеждал Милан до трофея, е гладен за нов успех. Още повече, че Ерера и Интер водят с 2:1 купи, спечелили в сезоните след първия триумф на Роко.

Пътят обаче не е лесен през сезон 1968-69 г., когато в първия кръг съперник е Малмьо. Общ резултат 5:3 отваря вратите за рунд 2, където насреща е Селтик на Джок Стейн, един от най-силните отбори в Европа. Пиерито Прати вкарва за 1:0 в Милано и праща отбора на полуфинал.

А там чака шампионът.

Източник: These Football Times

1 коментара

1 Мариян Севдански 11.10.2016 19:43:36
0 0

Велик треньор!!!

Твоят коментар:

Close Обратно към статията