Полицейска заповед: Спрете да вкарвате голове

80-те години са тежко време за шотландските клубове, опитващи да се борят с Рейнджърс и Селтик. Всъщност, това важи за всяко десетилетие от незапомнени времена...

Реално, някои се справяха добре. Абърдийн спечели титла, както и КНК в Европа, Дънди също стигна до една титла, но тимовете от Единбург не бяха конкурентни на грандовете от Глазгоу.

Хибърниън и Хартс - двата непримирими съперника, които се борят за доминация в шотландската столица, имаха интересна съдба в края на 80-те.

В началото бе желанието на Дейвид Дъф, бизнесмен от града и привърженик на Хибс от дете, да купи любимия му клуб. Помогнаха му 800 000 лири, дадени от букмейкъра Кени Воу, стигнали за придобиването на контролния пакет на "зелено-белите".

"Тук ще има революция - предупреди Дъф. - Вероятно ще ми трябват пет години, въпреки че искам да успея за три..."

И революцията започна. Първият удар дойде с привличането на Анди Уотсън от Хартс, като заплатата му бе удвоена. После дойде Нийл Ор от Уест Хем, след това и Анди Горъм от Олдъм - вратар, който после пази на Шотландия близо десетилетие.

Политиката на нахалност и агресия на трансферния пазар продължи с оферта за Джон Робъртсън, нападателя на Хартс и любимец на публиката на врага. Разбира се, отказана. Тя бе просто, за да подразни съперника.

Големият удар дойде с привличането на Стив Арчибалд от Барселона, нациоален нападател и звезда в Шотландия. Хибс показваше, че ще атакува титлата. Година по-късно обаче, през 1989-а, изведнъж се оказа, че парите са свършили. Нещо повече - лондонският бизнесмен Дейвид Роулънд бе призован като спасител, за да не потъне клубът.

Той изкара акциите на борсата, след което уж бе деклариран невероятен финансов успех - 1,6 милиона емитирани акции и светло бъдеще. Но пари за играчи нямаше, а дълговете на клуба изведнъж се оказаха 4,5 милиона лири.

Как се случи това?

Роулънд, съмнителен тип, който всъщност се оказа със скандална репутация в САЩ (но във времената без интернет и мобилни комуникации това дълго можеше да остане прикрито) бе източил активите на клуба и бе ги инвестирал във верига пъбове в Англия.

И Хибс си отиваше, потъваше.

В града настана революционна атмосфера. Собственикът на Хартс Уолъс Мърсър, реши да се възползва. Той планира нокаутиращ удар, като купи и другия клуб. А проектът му направо изкара по улиците феновете и на двата отбора...

Мърсър бе планирал нещо като джойнт венчър, като обединителна стратегия, с която да направи отбор, конкурентен на Рейнджърс и Селтик. Това доведе до бяс запалянковците.

Този човек искаше да обедини двата непримирими съперника в един клуб!