Един час в света на Пол Погба

Това е началото на разговора.

Продължението:

- Как сте в Торино, липсва ли ви Манчестър?

- Седя си вкъщи с приятели, Торино не е голям град и няма много какво да се прави в него.

Ходя до Милано понякога.

Липсва ми Манчестър, защото там минаха тийнейджърските ми години и имам много приятели.

- Напуснахте съвсем малък родината си, бяхте ли готов?

- В главата си бях напълно готов. Отидох в Манчестър и знаех какво искам да направя там. Нямах проблем с това, че бях малък. Бях концентриран върху това, което исках да постигна в живота си, във футбола.

Не бях със семейството си, затова и пораснах бързо, защото нямах избор.

Тренирах с първия отбор - невероятни играчи, опитни хора. Никога преди това не бях виждал такова нещо и слушах всичко, което казваха.

- Следите ли Висшата лига?

- Да, тя е страхотна. Вълнуващо е, има голове и неизвестност кой ще победи във всеки един мач.

Не съм единственият, който е изненадан от титлата на Лестър, разбира се.

Когато ги гледах по телевизията бях удивен - тичаха и се бориха един за друг, бяха като семейство.

Имаха и няколко играчи, чиято индивидуална класа правеше разликата.

Веднага си личи, че имат италиански мениджър, защото в този отбор има нещо италианско.

Защитават се фантастично, като отбор от Серия А.

- Един от хората, за които говорите, е Н`Голо Канте, с когото ще играете в полузащитата на Франция на европейското...

- Не го познавах, докато не го видях в Лестър. Сега е и в националния.

Той просто тича навсякъде, не спира.

Толкова е спокоен, а и извън терена е готин човек.

Работи здраво за отбора и е концентриран върху това, което иска да постигне в кариерата си.

Знае накъде върви, точно като мен!

- Евро 2016 е първият турнир във Франция от световното през 1998-а. Помните ли го?

- Разбира се, тичахме по улиците след всяка победа.

Никога няма да забравя Зизу и двата му гола на финала срещу Бразилия.

Да спечелиш с 3:0 финал на световното, и то срещу Бразилия...!

Това световно първенство и особено Роналдо, който бе изумителен в него, ме накараха да повярвам, че мога да играя футбол.

Тогава го поисках изцяло.

Гледал съм головете му стотици пъти.

Мондиал 1998 ме вдъхнови, няма съмнение.