Ех, Перу...

През седмицата станах ясни всички участници на Световното първенство догодина.

Перу хвана последния влак за Русия след победа над Нова Зеландия с 2:0. Нашите отново не успяха да се класират за Мондиала, а с всяко изминало поколение задачата изглежда все по-мъчна. Ех, а бяха времена...

Такива, в които националният ни отбор бе сред най-добрите в света. Мислите си за САЩ '94, нали?

Но не оттам започва всичко. Нека се върнем още по-назад във футболната ни история.

Годината е 1970-та. България разполага с топ състав и се класира с лекота на трето поредно Световно. В квалификациите са отстранени Полша, Холандия и Люксембург. Мексико, идваме!

Конкуренцията в отбора по това време е огромна. Поколението е определено за "златно". Очакванията у нас са огромни.

На всяка линия можем да се похвалим с играчи от световна класа.

Ако България '70 хване България 2017... това сигурно би било грозна гледка.

Вратар е покойният Симеон Симеонов. В сърцето на отбраната личат имената на легендите на ЦСКА и Левски - Димитър Пенев и Добромир Жечев. До тях са Александър Шаламанов, Стефан Аладжов, Иван Димитров, Тодор Колев, Борис Гаганелов и Милко Гайдарски.

В средата и напред разполагаме с по трима равностойни играча на всеки пост.

Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Петър Жеков, Аспарух Никодимов, Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Георги Попов, Васил Митков, Димитър Марашлиев, Божидар Григоров...

Имената говорят сами.

В тези години партията решава всичко в държавата. Успехите в спорта са приоритет, футболът е издиган в култ - няма как дългата ръка на ръководните органи на БКП да не решава съдбата на българския национален отбор. Тимът ни трябва да представи достойно родината. Уговорени са 2 приятелски срещи с Перу.

Дотук добре. Всичко би било чудесно... ако не бяхме в една група с "червено-белите" на Мондиала!

Да изиграеш 2 контроли с един от преките си съперници едва ли е най-мъдрото решение, което са взимали ръководителите у нас.

Мачовете се играят през 3 дни - печелим първия с 3:1, във втория губим с 3:5. Любопитно е, че водим с 3:2 до 82-та минута, след две попадения на Гунди и едно на Чико.

Перуанците ни попарват в последните минути, но какво от това - нали е приятелска среща?