Един час в света на Пол Погба

Той трябва да е звездата на Евро 2016, а защо не и на футбола

Sportinglife
Sportinglife 08:00 ч., 11 Юни 2016
0
2384
GETTY IMAGES

- Можете ли да повторите успеха?

- Надявам се. През 1984-а ние спечелихме европейското във Франция.

През 1998-а спечелихме световното, пак тук.

Сега отново сме домакини.

В момента имаме страхотен отбор.

По-млад от онези през споменатите години, но с много качество и висок дух.

- Турнирът идва по-малко от година след терористичните атаки в Париж.

- Те нанесоха удар не само на Франция, а на целия свят.

Такива проблеми има навсякъде, хората трябва да се борят с тях.

Не можем да спрем да живеем живота си заради някакво малцинство от хора.

Трябва да продължим, като в моя случай това значи - да играя футбол както мога.

Но никога няма да забравим случилото се и хората, които умряха в онази нощ.

- Имате двама братя, които също са професионални играчи - в Шотландия и Англия.

- Да, и когато бяхме по-малки, винаги ме биеха на футбола. Бяха по-технични и по-добре физически.

Но аз винаги си казвах - един ден ще почна да ви побеждавам.

И това ме мотивираше.

Никой от нас не е ревнив към успехите на другия, напротив.

Радваме се, когато някой постигне нещо във футбола.

Имаме чудесни взаимоотношения, въпреки че рядко се виждаме.

- Мачовете на улицата в парижките предградия ли ви изградиха като футболист?

- Да, ежедневно играехме по няколко пъти - на улицата или 5 на 5 в една малка зала.

Играехме между коли, в градинки, на улицата... Това беше нашият свят.

Никога не съм вярвал тогава, че имам достатъчно талант за професионален футбол.

Не съм си мислил, че съм по-добър от останалите.

Но винаги исках да побеждавам.

И когато някой ми кажеше, че е по-добър от мен, аз отвръщах: "ОК, хайде да играем, да се пробваме!".

- А днес сте в идеалните 11 на ФИФА за миналата година...

- Невероятно беше. Това бе първото ми участие на тази церемония и дано не е последното.

Бях с тези уникални играчи, които съм гледал преди като модел за подражание.

Всички приятели ме гледаха и бяха щастливи с мен.

Но голямата цел е друга - да взема в ръце "Златната топка".

Това е мечтата ми, сънят ми.

Но съм много далеч от нея, все още.

Източник: Complex.co.uk

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията