Добре дошли в Галактика номер 8

Помним онази нощ преди толкова години.

Гласът на големия покоен Мичман, който затрепери, докато Камата стреляше в гредата на "Уембли" - на сантиметри от гола.

Или онази секунда, в която топката измина разстоянието от крака на Куман до мрежата и - 1:0.

И как чакахме да го видим на кадрите - нашия Ицо, как ще отиде и ще вдигне купата в хаоса и радостната тълпа от играчи на Барса...

Най-накрая се появи, седна на парапета пред кралицата и вдигна трофея - Светия граал на футбола.

Как тръпнахме тогава...

Това бе 20 май 1992-ра.

На 20 май 2016-а Галактиката номер 8 отново отваря врати за футбола ни, защото именно такъв е ефектът "Стоичков" върху играта у нас.

Камата е глобалният ни, междупланетарният ни представител в семейството на големите във футбола.

Заради него 40 000 билета се продават 6 месеца преди събитието, а сега са най-търсената стока в страната.

Заради Ицо мексиканският вратар-папагал Хорхе Кампос сам си купува билет от някъде за някъде, спи на летище и пристига в София смъртно уморен...

Малдини - най-големият в историята на Милан, хваща самолет от Маями, отбива се в Милано на кафе и каца навреме, за да играе в юбилея.

Хаджи, Бакеро, Попеску, Саморано, Масаро, Албертини, Валдерама, Папен, както и най-харизматичният бос на Барса с шест купи за една година - Жоан Лапорта...

Сираков, Костадинов, Балъков, Лечков и Бербатов.

Всички те имат покани за шоуто на Галактиката.

Ние всички също сме поканени.

На стадиона или пред телевизора, нека ги видим отново - героите от детството ни, от младежките ни години, от последните 3 десетилетия.

Да се порадваме на Стоичков отново, години след онази нощ на "Уембли" и лятото по американските земи.

Да си спомним, че имаме големи във футбола.

И сме на картата.

Други белези за това не се забелязват, само миналото и спомените са ни останали.

Но нека си ги пазим ревниво, защото ако изгубим и тях, откъсваме връзката с най-великата игра.

Време е за шоу!

Шоуто на Галактическия номер 8.