Кой е най-добрият №10 в историята?

4. Роберто Баджо (Италия)

Някои играчи не се интересуват от номера на екипа.

Баджо обаче не е от тях. 10 и Баджо в Италия са синоними.

Платини го описваше като "9 и половина" на терена, като той вкарваше голове, асистираше и правеше играта да се случва.

Един от последните свободолюбиви гении в играта, Баджо остава пример в италианския и европейски футбол.

В Бреша фланелката му с №10 е извадена от употреба.

3. Пеле (Бразилия)

Не се знаят много неща около неговата история с този номер.

Бразилската федерация забравя да разпредели номерата за Мондиал 1958 и десетката случайно пада в Пеле, който е на 17.

Останалото е история.

Но Краля на футбола никога не е бил типичен №10, а по-скоро централен нападател, който дриблираше, помагаше на халфовете и вкарваше удивително много голове.

2. Ференц Пушкаш (Унгария)

Първата икона с този номер в историята на футбола.

След Втората световна война номерата още не значеха нищо и нямаше символика в това един футболист винаги да е с един и същ екип.

До появата на Пушкаш.

"Той беше нисък, закръглен и имаше само един крак", описва го съотборникът му Шандор Кочиш.

След което добавя: "не можеха да го спрат и с армията".

Техниката му е съвършена, ударът - безпощаден, а разбирането и виждането на играта - с десетина години пред останалите около него.

1. Диего Марадона (Аржентина)

Не вкара най-много голове в историята. Не спечели и най-много трофеи.

Направи толкова, за да бъде мразен и презиран, колкото и за това да бъде боготворен. Спорна фигура...

Но го наричат Десетката. Божията ръка. Дон Диего.

Магията и харизмата му са ненадминати.

Аржентинците имаха традиция да дават номера на отбора за световните първенства по азбучен ред - халфът Ардилес играеше с №1...

Но само за един човек се правеше изключение! Марадона винаги бе с №10.

След него Рикелме, Савиола, Ортега опитаха да са наследници.

Не успяха. Днес е Меси.

Да живееш в сянката на човека, наречен Десетката, не е лесно.

А да носиш фланелката му - още по-малко...