Джанфранко Дзола: Марадона ми даде своя №10

- Пармeзанът и прошутото на Парма са много вкусни, нали? Забелязахте ли как падна нивото на храната ви, когато се преместихте в Лондон?

- О, не ми напомняйте! Това изобщо не е малка разлика!

Парма е най-доброто място за хранене в целия свят, наистина! В това отношение трансферът в Лондон бе страдание за мен.

Когато си бях у дома нещата бяха ок, приготвяхме си вкусни неща. Но когато пътувахме за мачове из Англия... Хотелската храна не бе особено добра.

- Кой е по-добър изпълнител на преки свободни удари – вие или Бекъм?

- О, боже! Труден въпрос. Аз бях по-добър от близо, той биеше по-добре от по-голяма дистанция. Това е моят отговор.

Но най-добър не бях нито аз, нито Бекъм. Номер едно бе Синиша Михайлович. Той пращаше топката където си иска, откъдето си поиска!

- Защо напуснахте Парма, където печелехте трофеи, за да идете в Челси – 11-ти по това време в Англия?

- Имах някои проблеми в Парма, лични неща. Не играех добре. Приех с охота предложението от Англия, а Виали и Ди Матео ми помогнаха за адаптацията. Толкова бързо свикнах с всичко и се наслаждавах, че когато напуснах Англия, тя ми бе като втори дом.

- За колко време научихте английски?

- Шест месеца. Имах два урока на седмица, освен това слушах много записи у дома на английски. В началото, когато давах интервюта, правех дълги паузи с „хммм” и „еммм”, за да намеря точните думи. Едно тв шоу направи компилация от тях, беше много смешно!

- Помните ли как ви изгониха незаслужено на световното в Щатите през 1994 г. в мача срещу Нигерия?

- О, да. Помня и името на онзи съдия. Никога няма да го забравя – Артуро Брисио Картър, мексиканец.

- Наистина ли дартс е много популярен спорт в Сардиния? Вие добър играч ли сте?

- Не, не е вярно. А и аз не бях много добър в Лондон. Бързо се учех, когато играехме. Но стените вкъщи са свидетелство, че не бях много добър...

- Как ви понасяше бирата?

- Стигах до една и половина!

- Помним как ви облякоха като Робин Худ, докато играехте в Челси. Защо го направихте?

- О, не... Наистина – защо!? (смее се). Беше благотворителна инициатива и ни се струваше добра идея да се облечем като известни герои. Беше интересно.

- Кой е вторият най-добър играч, с който сте играл след Марадона?

- За мен списъкът е дълъг. Имах щастието да играя с велики фигури като Малдини, Барези, Баджо в националния отбор. Десаи, Пойет, Ди Матео, Уайз... А в Наполи играх с Карека – уникален футболист, който остана в сянката на Марадона. Като всички по онова време.

- Най-здравият бранител, срещу когото се изправяхте?

- Между двама е – Барези и Виерховод. След мач срещу техните отбори имах нужда от много лед по краката.

- Има ли у вас завист или съжаление, че не успяхте да играете в Челси в ерата Абрамович?

- Завист? Не, изобщо. Аз бях в Челси в чудесни времена и не съжалявам за нищо. Не спечелихме титлата, но имахме страхотни сезони. Не знам как щях да намеря място м настоящия състав, честно казано...

- Вие сте изключително титулуван играч, а не написахте автобиография, както го направиха много други, далеч не толкова успешни ваши колеги. Защо?

- Никога не съм имал мотивация да го направя. Всъщност напоследък си го мисля, но не знам дали имам нужда от това. Ако някой ден излезе автобиография на Дзола, тя ще е насочена към млади играчи със съвети.

Това е мотивацията ми. Затова и помагам като нещатен треньор на младежкия национален тим на Италия. Имам на какво да науча младежите.

- Липсва ли ви играта?

- Не, защото продължавам да играя с приятели и да тренирам с моя отбор (преди два дни Каляри го уволни като треньор).

- Искате ли синовете ви да станат футболисти?

- Искам да постигнат това, което те искат. Ако изборът им е футбол – нека да бъде така. Дано имат късмета на баща си – аз направих това, за което мечтаех като дете.