Това не е Ювентус. Това е Генералисимус

Благодарение на преоткритата си икономическа същност - и основно на новия стадион, клубът разви добре и глобалния имидж, марката. Вече е в топ 10 на най-добрите в бизнеса на футбола, което при общия фон на ситуацията в Италия е направо страхотно постижение.

Тук е мястото да вкараме един важен детайл. В Ювентус няма грандоманщина, показност и мащаби, като в Реал, Барса или Байерн. Дори като в Юнайтед, да кажем.

Отивате в Торино на улица "Галилео Ферарис" №23 и виждате офисите, административната сграда.

Като обикновена кооперация е, само едно знаме и малкият месингов надпис над входа я издават. Скромно и подредено - рецепция и два етажа с по 4 офиса.

Базата във Виново, селце край Торино, е също толкова неиздаваща грандиозния статут на Юве.

Отбивате от пътя, минавате през една бариера и виждате няколко игрища и две невисоки сгради. Там Буфон се разхожда и си говори с охрана, юноши, служители. Звезди няма. Юве не допуска във философията си някой да се помисли за твърде голям, на фона на черното и бялото. 

След това дойде Конте. През юни 2011-а той пое отбора - свой човек, ювентинец, гладен за работа, успехи и доказване.

Оттогава до днес Ювентус е несменяем шампион, при това с убедителни разлики пред останалите в първенството. Пет пъти поред, което скоро ще е шест, очевидно.

Достигнатите два финала в Шампионската лига легитимират клуба като един от голямото каре (а не трио, както дълго се говори) от Барселона, Реал, Байерн и Госпожата на годините във втората декада на века.

Юве постигна последователност и приемственост. Има стабилност. Буфон казва не на шега, че познава Бардзали, Бонучи и Киелини по-добре, отколкото семейството си.

Дори спомена в интервю, че веднъж ги е сънувал как вървят пред него, хванати за ръка, като някакви деца-приятели. Те и така изглеждат на терена. Като жив плет пред вратаря-титан.

Свободните трансфери - силата на Марота и Недвед. Погба, Пирло, Кедира, Дани Алвеш...Всички те се появиха в черно и бяло в различен момент, без за тях да бъде платен и цент.

Наложена бе и политиката, която Байерн следва като модел от десетилетие - привличане на най-силните футболисти от първенството, като едновременно с това се обезкървяват конкурентите.

Пянич (от Рома) и Игуаин (от Наполи) са последните примери.

Юве мачка като валяк. Той не е Ювентус. Той е Генералисимус.

Води го и човек, който заслужава да бъде наричан не Масимилиано Алегри, а Максимус - като пълководец. Подценяван, някак встрани от фанфарите, Алегри първо изведе до титлата Милан, а после го направи два пъти с Юве.

Първият му сезон завърши с дубъл от титла и купа. Вторият - също. Четири от четири трофея в Италия.

В Европа Максимус води своя черно-бял диктатор до втори финал в три години. Плюс едно отпадане от Байерн по най-драматичен начин миналия сезон в Мюнхен от Байерн, когато необяснимо Юве се разпадна и изпусна два гола преднина

Да, това е Генералисимус.

Диктатура за историята. И няма изгледи тя да свърши.