Ранните години на Моуриньо

Жозе Моуриньо сяда на вечеря с Робсън и го пита как да постъпи. Холандецът иска той да остане в щаба му, но младокът дължи всичко на сър Боби и не иска да излезе, че го предава.

Робсън насърчава Жозе да върви по пътя си и го уверява, че ще научи още много от Ван Гаал, след което ще е готов да започна сам работата на треньор.

В последните месеци преди тази среща Моуриньо често води тренировките на Барселона. Робсън го оставя да го прави и наблюдава отстрани перфектната работа на уверения младеж, който сякаш прави това от десетилетие.

Звездите на каталунците в началото приемат трудно това решение, но някои от тях - Стоичков, Попеску, Роналдо и особено Пеп Гуардиола, се сближават с Жозе.

Халфът говори с часове с португалеца за футбол. Днес отношенията им са различни, но това е друга тема и няма нищо общо със случилото се през онези години в средата на 90-те.

Ван Гаал печели две поредни титли с Барселона, като още след първите месеци разбира, че до себе си има треньор, готов да води отбора.

"Той беше арогантен млад мъж, който не уважаваше никакви йерархии и ръководни фактори. И това ми харесваше в него - казва холандеца за Моуриньо в тези години. - Винаги исках да чуя мнението му, защото това бе първият човек, с когото бях работил във футбола, който оспорваше казаното от мен. В началото ме подразни, но после винаги се вслушвах в мнението му. Независимо дали правехме нещата по неговия или по моя начин, взаимният ни респект растеше."

През 2000-а година Барселона уволнява Ван Гаал, който се проваля в Европа. Моуриньо няма какво повече да прави в клуба - Робсън също не е там от месеци. Тръгва си със скандал - президентът на Барса Хосеп Луин Нунес го нарича презрително "преводача", когато се заговаря, че иска да го задържи като част от щаба, на Жозе е отказал.

Веднага идва оферта от Бенфика, но - пак за помощник, и то на друг голям в професията - Юп Хайнкес. Моурино пита Ван Гаал и Робсън как да постъпи. Двамата му казват едно и също: "Не отивай. Бенфика е голям клуб, но ако ти предлагат да си треньор, това си заслужава. Ако ще си пак асистент, не. Изчакай шанса си."

И са прави. През септември 2000 г. Хайнкес е уволнен и грандът от Лисабон пак се обръща към Жозе. Но вече с оферта да води отбора.

Стартът е тежък. Моуриньо отказва да се съобрази с шефовете, които му предлагат Жесуалдо Ферейра като асистент. Вместо това иска до него да застане Карлос Мозер, любимец на феновете, бивш защитник на отбора.

Нещата се объркват още. Боби Робсън идва в Лисабон и предлага на Жозе да му стане асистент в Нюкасъл, където е мениджър. Сър Боби твърдо уверява своето протеже - след две години аз се отказвам и ти поемаш мениджърската позиция.

Моуриньо отказва. Иска да върви по своя път. Скоро обаче е разколебан дали не е сбъркал, след като периодът му на треньор на Бенфика завършва след само девет мача.

Не че резултатите са слаби. Разбива в дербито Спортинг с 3:0, но не се разбира с ръководството. Новият президент Мануел Виярино отказва да му даде сигурност и дългосрочен договор, след което младият треньор напуска. Не усеща подкрепа.

Не остава дълго без работа. Униао Лейриа му предлага треньорския пост, Жозе приема и за седемте оставащи мача довежда тима до пето място. През лятото подсилва състава и тръгва към европейските турнири, без да се притеснява, че Лейриа е един типичен средняк и заявените амбиции направо стряскат хората в клуба.

През януари 2002-ра, в средата на първия му пълен сезон в клуба, Униао е трети, съвсем близо зад Бенфика и Порто. И не е загубил домакински мач при Жозе. На 39 години новият завоевател в португалския футбол е пристигнал в голямата игра.

Порто вече е взел решението кой е следващият треньор - бившият преводач и асистент в клуба.

Последната стъпка е телефонно обаждане до Нюкасъл и допитване до Боби Робсън какво мисли за евентуално назначаване на Моуриньо.

Отговорът е положителен, като препоръките са много добри. Нещата вече са ясни и стратегията за успех на Порто е начертана.

Останалото е история.