Три десетилетия Венгер води битка със съмненията

По това време на мачовете на Монако ходят по 2000 души средно. Като цяло лигата във Франция е в тежка ситуация и интересът към играта поспада, освен в Марсилия. Там вече се е появил Бернар Тапи с пачките си и иска да направи дриймтим.

Венгер се учи да работи с тънък бюджет и на ръба на финансовите фокуси и в Нанси, и в Монако. Нещо, което обяснява по-късно политиката в Арсенал. Донякъде.

Годините след титлата в първия му сезон са белязани с пропуснати възможности - две втори места, загубен финал за КНК през 1992-ра и полуфинал в Шампионската лига през 1994-а.

Но и с намирането на супер играчи като Уеа и Рамон Диас, както и в посочването на най-талантливите младоци от академията. Тиери Анри - само това име стига.

През 1994-а Венгер си тръгва от княжеството, а сред вихъра от обвинения (отборът е на 17-о място и в криза) са и тези в "шарлатанство". Тоест - какво има в диетата на играчите, за допинг и т.н. Тези критики никога не са доказани, но го засягат дълбоко.

Друга линия, по която е атакуван жестоко, е заради обвиненията му към Марсилия и Тапи, че играят нечестно. Това обаче се доказва години по-късно, когато клубът е уличен в уредени мачове. Но през 1994-а Венгер е хулен във френските вестници за теориите си.

Днес в страната говорят за Арсен като за човек, положил основите на промяната в работата, отношението и подготовката във футбола на Франция, довели по-късно до златната ера със световна и европейска титла. Тогава обаче пишеха друго.

След период в Япония, през 1996-а Венгер пристигна в Северен Лондон. Не му даваха повече от година - с неговия вид на преподавател, в лигата на жестоки и безскомпромисни битки... Няма шанс.

Три имена се въртят в пространството, след като Брус Риок е уволнен в Арсенал. Тери Венейбълс, Йохан Кройф, Арсен Венгер.

"Клубът поема огромен риск, като назначава Мистър Никой. Той е напълно непозната величина.". Това пише в. "Таймс". Съмнения от първия ден.

Венгер промени не само Арсенал.

Той промени много представи в английския футбол, с неговите утвърдени навици на пиене и социализиране на играчите след мачове, залагане на физическата сила и политика на налагане на млади играчи според принципа - "който изглежда най-готов да издържи на натоварванията".

Всеки играч е поставен на специална диета и изготвен за него режим. Някои, като Тони Адъмс, се възмущават. Не им харесва, че вече уикендите не завършват с бира на корем и падане в оркестъра, а обядите преди съботния мач не са с пържени картофки и боб, а с някакви салати, пълни с витамини.

Ходъл, Хейтли, Батистон. Помните ги, нали?

Анри, Виейра, Бергкамп. Но и Пти, Овермарс, Вилтор, Анелка... Това бяха трансфери на Венгер, донесли титлата на Арсенал през 1998-а, а след това и сглобили гръбнака на Непобедимия му отбор от началото на века.

Арсен Кой стана Мистър Венгер.

Скучният Арсенал на Джордж Греъм, Стъюрт Хюстън и Риок вече бе най-атрактивният тим в страната. И - вероятно - в Европа. Първите съмнения бяха победени.

Последваха години без трофеи, със сделки на трансферния фронт, които повдигаха вежди и загуби на титли и европейски дуели, сякаш от печеливши позиции. И съмненията отново са дълбоко насадени. Вече 3-4 години на "Емиратс" се виждат плакати, че времето на Арсен е изтекло.

Може и така да е.

Но днес Арсенал има невероятен тренировъчен комплекс и страхотна фабрика за таланти. Великолепен стадион, който изстреля клуба по върховете на най-добре печелещите в света.

Да, второто десетилетие на Венгер в клуба не е успешно на терена и покрито с отличия. Но никога не бива да забравяме първото, а и работата, свършена далеч от камерите и игрището.

Венгер промени Арсенал. И тук има съмнения, чуват се мнения, че клубът се е превърнал в заложник на обсесията постоянно да участва в Шампионската лига и бюджетът да е в безукорно състояние. А не преследва трофеи и футболна слава.

Трудно е да се сложи разделителна линия между двете в модерния футбол. А и няма да е справедливо да го отсечем с абсолютна сигурност - така е или не е така.

Ясно е обаче, че Венгер е сред големите революционери, иноватори и мислители на футбола в последните 30 години.

Най-успешният? Съвсем не. Той така и не стигна до европейска слава, а и титлата му убягва вече 13 години в Англия.

Но един ден, когато го няма, може да стане като след ерата му в Монако.

Да се претеглят фактите и да се окаже, че е бил прав за това, което е говорил и правил.