Последната легенда от старата школа

Първият гол на Франки в синьото на Челси, с който екип винаги ще бъде помнен в историята на футбола, дойде срещу Левски в Купата на УЕФА (3:0). Вкара в последната минута на 20 септември 2001-ва.

Дебютът му бе срещу Нюкасъл (1:1) на 19 август същата година.

А първият червен картон изпревари дори първото попадение - при 3:2 на терена на Тотнъм на 16 септември. Не издържа и посегна на Крис Пери след поредното нарушение срещу него.

Нататък Франки и феновете на Челси си допаднаха. Неуморната му работа на терена, головете му с топовни шутове и във важни моменти - това спечели публиката на "Стамфорд Бридж".

Момчето вкара 30 гола в първите си три сезона, утвъри се в полузащитата и отиде на Евро 2004 с Англия. Въпреки че е пренебрегван в ученическите и младежки формации на националния, Свен Горан Ериксон вижда в него идеален партньор на Стивън Джерард. Защо това така и никога не проработи е съвсем отделна тема.

След европейското, на което Англия, разбира се отпадна с дузпи, Лампард се готвеше за най-важния сезон с Челси. Новият шеф Роман Абрамович вече бе в клуба от година и бе ясно, че амбициите и портфейлът му са от огромен мащаб.

Денят, в който през вратата на "Стамфорд Бридж" влезе и Жозе Моуриньо, новият мениджър на отбора, означаваше само едно - ще се гони титлата.

Франки вкара 13 пъти в първенството и игра във всеки един от 38-те мача по пътя към първо злато в Англия от половин век. Головете му бяха важни, в ключови моменти и идваха регулярно.

10 години по-късно Лампард затвори цикъла си в Челси, а поглеждайки назад едно от най-големите му постижения е, че в 10 поредни сезона наниза 10 или повече гола във Висшата лига. Феноменално за полузащитник!

Но има нещо повече от головете, което го направи легенда.

Франки идва първи на тренировъчното игрище. Независимо дали е на 18 в Уест Хем или на 34 в Челси.

Интересува се от нещата в клуба, говори с мениджъра, участва в кампании по собствено желание, отделя часове от времето си на подписване на автографи, срещи с фенове или промотиране на Челси по света с поредната реклама. Никога не се държи като звезда на терена и в тренировъчната база.

Готов да навие ръкави и да бачка за каузата и в полунощ, и в 10 сутринта. На терена - умеещ всичко от здрав шпагат в краката на съперника до изящен пас или точен шут.

Стара школа - така го описа Моуриньо. И бе прав. Лампард бе един от великото поколение на Англия, което не успя да спечели нищо, освен титлата, че е последно - поне засега. Такива играчи като Франки вече не се произвеждат.

Дори Уейн Руни, който ще затвори цикъла на плеядата асове от 90-те и първото десетилетие на новия век, когато се откаже, бе завъртян и от водопада на социални медии и прокламирането на играчите и създаване на суперпопулярност - "брандирането им", което е типично за новото време във футбола (и не само).

Лампард не бе viral. Той просто беше много добър. И след победа се радваше искрено, крещейки със стиснати юмруци, а след поражение навеждаше глава и преживяваше тежко. Не го видяхме да прави клоунади след головете си - тип Стъридж, Погба или Неймар. Просто не му е в кръвта.

Той е от онези, които бяха учени да чистят бутонките на по-големите в отбора, да тренират здраво, да перат сами екипите си и да стискат ръката на съперника, независимо от резултата.

Пътят му към славата бе открит още през 2004-а на европейското. Титлата с Челси го постла с най-добрата настилка.

През май 2006-а Лампард вдигна отново трофея, а в края на същата година бе и №2 в класацията за "Златната топка", останал само зад Роналдиньо.

Не е зле за някой, за когото се съмняваха, че е в състава на Уест Хем заради татко му.

"Има много големи играчи по света, но повечето от тях играят добре веднъж на седмица-две. Този човек е на топ ниво всеки мач, през 3 дни, безотказно. Не знам да има слабо място. Просто се надявам, че ще продължи по този начин, защото не бих го заменил за нито един футболист на планетата", е коментарът на Моуриньо след анкетата, в която Франки е втори.