Шифърът на Христо

Осем пъти шампион - три с ЦСКА, пет с Барса.

Четири купи на България, една на Краля в Испания, една Купа на купите, Суперкупа на Европа... КНК на Азия, Купа на Япония, Купа на САЩ.

Можем още да изброяваме, защото "това край няма...", и тук го цитираме от една популярна напоследък тв реклама.

Навсякъде, където отиде, все по нещо спечели. Само в Парма за един сезон не успя да го стори, но бързо се върна там, където се чувстваше добре - в Барселона.

Днес пак се чувства отлично.

В чудесна форма при последното му прибиране у нас, доволен от живота - дядо, уважавана телевизионна фигура в Северна и Централна Америка и отново част от ЦСКА.

Да, върна се и в клуба, който му даде път към големия футбол.

Гледа мачовете в Маями, коментира от там, взима отношение, дойде и на няколко двубоя в София на "червените". В едно разделно и несигурно време да си цесекар, неговото присъствие в ръководството остава една от гаранциите, че бъдещето може и да е светло за клуба.

Изобщо - и на 51, Стоичков хвърля дебела сянка над футбола. Има го - не може без него, па макар и живеещ далеч от България.

Делото му е толкова ярко и значимо с изброените (част от) титли, купи и медали, че смело можем да прогнозираме: ще остане недосегаемо за наследниците му.

А и - пак в негов стил - какво толкова, 51 години!? Това си е началото на второто полувреме, нали, Ицо!?

Честит рожден ден на човека, който ни караше да сънуваме световната титла през 1994-а.

Който ни показа, че не е невъзможно да вземеш най-големия индивидуален приз и отборна клубна купа във футбола, пък дори да си българин.

И този, заради когото 8 в българския футбол никога няма да е обикновено число.

Най-големият.