Подвизите на Кантона преди да покори Острова

Френският период на Ерик го среща с Ги Ру, голямата му любов, скандали с треньори и трофеи

Sportinglife
Sportinglife 09:10 ч., 05 Дек 2016
0
7196

За всеки, който е имал възможност и щастието да гледа английски футбол през 90-те години, Ерик Кантона е символът на успеха на Манчестър Юнайтед.

Лидерът, талисманът - човекът, около когото бе изграден доминиращия стил и отбор на "червените дяволи". За времената на Канто в Юнайтед се знае почти всичко, но кариерата му не започва там. Да, да - ще кажете, преди това е бил в Лийдс, където също стана шампион.

Далеч преди да покори Острова - а го прави едва на 25 години - Ерик вече бе звезда в родината си, а и в Европа. Периодът му преди британския футбол е пълен с интересни истории, скандали, лудости, трофеи и голове.

Ето я "френската история" на Ерик Кантона - един от най-талантливите и различни футболисти на последните поне 30-40 години.

Като за начало - той е от Марсилия, а това значи, че играта с топка е заложена в ДНК-то на детето от раждането му. По-скоро от местността Ле Кайол, където го отглеждат родителите му. Те са марсилци по рождение, но не и по кръв.

Техните родители са каталунски сепаратисти (по майчина линия) и сардинци (по бащина) - една смес, която дава коктейл "Ерик" - луд и непримирим, артист в живота и на терена.

На 14 Кантона играе за местното отборче от квартала, водено от баща му. Често е вратар на тима на Ле Кайол, като татко си. Но повече обича да е нападател, да вкарва голове.

На 16 години вече му е тясно там, а Оксер - най-добрата футболна академия на Франция, не спи. Подписва първия си договор там, а Ги Ру, който дирижира всичко в клуба, разбира какъв талант е попаднал в ръцете му. Ерик дебютира за първия отбор през ноември 1983-а, когато е на 17 години. След това го прибират в армията, а нататък Ру е подготвил пътя му.

Дава го под наем на Мартиг във втора дивизия, като ходът не е случаен. Треньорът разбира, че тийнейджърът е влюбен в Исабел, сестра на съотборника му Бернар Ферер. Кантона не може да живее и ден, без да я вижда, а любимата му учи в градче, недалеч от Мартиг.

Вдъхновен, с головете си Кантона спасява малкото отборче от изпадане в трета лига. След година се завръща в Оксер, вече с Изабела, която през 1987-а става негова съпруга. Първият му сезон е страхотен - 17 гола, първа повиквателна за националния отбор и попадение в дебюта му срещу Германия в контрола в Берлин.

Страната вече шуми за таланта, който на 20 години обещава велики неща.

Ги Ру успява да владее лудостите на младия си нападател. Но не напълно.

Ерик отива преди един мач при фризьор в града и да обръсне главата си с прическа, наричана "тройна нула" - до кожа. Фоторепортерите са шокирани на следващия ден край терена, а президентът на клуба счита това за акт на неподчинение - никой не знаел... Ру защитава младока: "Какво толкова..."

Но всичко приключва 4 месеца по-късно, при настъпващата зима в края на 1987-а. Първият сняг зарива тренировъчното игрище на Оксер и Ру хваща лопатата, заедно със служителите на клуба. Футболистите също слагат ботуши и тръгват да чистят - както винаги е било в малкия клуб.

Но вратарят Бруно Мартини, национал и звезда, отказва. Кантона му забива една глава в лицето, настава бой, а съотборниците им заемат позицията на Ерик в спора. В шефовете на клуба обаче остава лош привкус, защото скандалът е раздухан из медиите.

Кантона вече има скандална слава, въпреки че според играчите на Оксер е направил най-нормалното, за да защити отборната чест.

Тогава се появява Бернар Тапи, който иска на всяка цена марсилецът да си дойде у дома, в набиращия сила и скорост, пълен със звезди отбор на Олимпик. Кантона е шокиран през лятото на 1988-а, когато босът пристига с частния си самолет, за да говори лично с него за трансфер.

"Каквото и да ти дават, аз ще го удвоя. Върни се в Марсилия, нали винаги това си искал!?", пламенно убеждава Тапи.

В този момент Ги Ру и шефовете на Оксер са близо до договорка с Милан, като уверяват Ерик, че това е пътят му. Там играят Ван Бастен и Гулит, отборът на Саки е на път към велики неща, сигурни са в клуба на Кантона. Но той решава да чуе сърцето, а не разума.

Подписва с Марсилия за 22 милиона френски франка, рекорд за футбола в страната тогава.

Това е голямата грешка на живота му, както признава по-късно. Или поне на първата част от кариерата, която в Англия процъфтява.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията