Мразех се. Нищо нямаше смисъл. Футболът ме отвращаваше

Стивън Коулкър изглежда като човек, който има какво да разкаже. Не му е лесно, но очевидно е решен да изстреля думите, заседнали задълго в гърлото. За месеци. За години.

В най-тъмните времена от споменатия период, защитникът е стигал до мисли за самоубийство. Другите пътища, които все пак поема като алтернатива, са му стрували стотици хиляди лири. В казиното и при букмейкърите за залагане на мачове са отишли немалко, останалите - в баровете, в клубовете и за глоби.

На 25 години този обещаващ някога футболист, който мина през клубове като Тотнъм и Ливърпул, е изкарал десетина часа в полицията, гледайки кадрите от охранителните камери, на които е самият той. Невероятно е това, което вижда там - не вярва на очите си.

Сякаш го прави някакъв друг човек, Стивън няма спомен да е извършвал нещата, които видеото показва.

"На моменти седях и се мразех - казва, клатейки глава пред Доминик Фифийлд от "Guardian". - Не разбирах какво ми е, защо просто не съм като останалите нормални хора."

Коулкър мина през академията на Тотнъм, поигра за първия тим, бе под наем в Суонси. След това стана капитан са Кардиф, а после и на Куинс Парк Рейнджърс. Тимът изпадна, а Стивън потърси други предизвикателства, но не отиваше къде да е - под наем в Саутхемптън, а после и в Ливърпул. И на двете места уж тръгваше добре, но потъваше необяснимо в миманса. Е, вече не е необяснимо.

"Тази година бе най-лошото, бях стигнал края - казва бранителят, изиграл и един мач за националния тим на Англия. - Сезонът уж започна добре, играх силно, но една контузия ме прати пак на дъното. Изляза ли от ритъма на постоянни тренировки и мачове, отивам в тъмното. Парите ми даваха измамно усещане за сигурност."

През 2012-а Рой Ходжсън го повика в националния, той дори вкара гол на Швеция в контрола при единственото си участие. Това е най-високата точка.

"Постепенно усещах, че нямам нищо под краката си. Изчезвах. В Саутхемптън разбрах, че ментално нищо не е наред. Не играех. Кариерата ми отиваше в глух коловоз. Докторът на клуба опитваше да ми помогне, но явно не разбираше какво точно става в главата ми.

Разбирам, че никой във футбола не получава пари, за да е детегледачка. Няма време да се занимават с теб. Това обаче започва да се променя, защото хората с психически проблеми в играта се увеличават.

Има и друго - сега вече съществува клиниката Sports Chance, но всеки има притеснение да иде да се лекува там. Някой ще ти вземе мястото в състава, трудно ще си го върнеш... И това те притиска да продължиш, без да отидеш при специалистите."

Коулкър се намества по-удобно, но лицето му е изопнато. Видимо изживява думите си.

"Аз съм пристрастен. По-рано в кариерата ми това бе зависимост от залозите. И във футбола съм пристрастен към победата, това се пренесе в хазарта. Седях до 5 ч сутринта в казиното или пред компютъра. Чудех се къде бъркам, какво не е наред.

Естествено, това се отразяваше на деня ми и на формата ми.

След като се върнах от Суонси в Тотнъм, хората в клуба забелязаха, че нещо не е наред. Проигравах луди пари, а страхът, че ще изгубя всичко, ме караше да пия. И това продължаваше по цели нощи.

Президентът Даниел Леви усети всичко. И на Бахамите, където отборът отива след един сезон, босът хваща Стивън Коулкър за раменете: "Това, което правиш, е просто невероятно. Луд ли си!? Или се взимай в ръце, или ще напуснеш този клуб. И, повярвай ми, оттук нататък ще вървиш само надолу, не нагоре.".