Трите фази на Арсен Венгер

Ако сте фен на Арсенал, вероятно всяка сутрин отваряте с надежда сайтове и вестници, за да разберете има ли нов играч в тима преди края на трансферния прозорец. Някой централен бранител? Или пък нападател?

В дните, когато критиките към Арсен Венгер за това, че не харчи пари за подсилването на отбора, са най-люти, нека се върнем назад в годините и да видим как се изменяше подходът на французина в периода, откакто е начело на Арсенал.

Харчещият Венгер

Шок, пълен шок. Арсен Венгер позира гордо с ОСЕМТЕ нови попълнения в тима, покрили на практика всяка зона от терена като подсилване на състава. Сред тях звезди като Марк Овермарс и Еманюел Пти. Крилото дойде от Аякс за около 7 милиона лири, а полузащитникът - от Монако за 2,5 милиона.

Вратарят Алекс Манингер, защитникът Матю Ъпсън, халфът Жил Гриманди и нападателят Луиш Боа Морте също бяха на онази снимка преди сезона. Подсилване на всяка позиция към състав, който и без това бе сочен като един от фаворитите за титлата.

Това бяха години, в които Венгер излизаше с готовност на пазара и харчеше, като сумите не бяха големи, но Арсенал не се замисляше да ги плати.

През 1999-а дойдоха Тиери Анри, Давор Шукер, Силвиньо, Фреди Люнгберг. Година по-късно бяха привлечени Еду, Робер Пирес, Силван Вилтор - двама от тях световни шампиони с Франция...

Сол Кемпбъл, Джовани ван Бронкхорс, Йенс Леман, Хосе Антонио Рейес, Жилберто Силва и Робин ван Перси са някои от сериозните имена, взети за големи пари за времето си, само до 2003 г.

Последният етап от тази фаза в трансферното поведение на Венгер дойде с Еманюел Адебайор, Тио Уолкът и Александър Хлеб, купени за близо 50 милиона лири през 2005-а.