Мачът, който роди Шампионската лига

Всичко започна преди 30 години.

Тогава европейските турнири бяха Обетована земя и едва по 2-3 или най-много четири отбора от една страна стигаха до тях.

Шампионът бе в надпревара само с шампиони, като мечтаеше за трофея, независимо дали се казваше Реал, Стяуа, ЦСКА или Фенербахче.

Просто в елиминации от първи кръг до финала всичко бе възможно.

През лятото на 1986-а Реал и Ювентус станаха шампиони на своите страни и се стягаха за атака на купата на шампионите.

Година по-рано "старата госпожа" бе вдигнала трофея за първи път в своята история, но финалът горчеше - раната от 39-те загинали на "Хейзел" още бе отворена.

Мадрид пък смяташе, че е въпрос на чест вече да спечели седмата си купа, след като не го бе правил 30 години.

А и през същата 1986-а Барселона бе на косъм от приза, но загуби финала от Стяуа.

Реал искаше бързо да заличи спомена и да постани каталунците на мястото им.

Без английските отбори (Ливърпул бе убийствен по това време и шампион в родината му), наказани заради "Хейзел", Реал и Юве виждаха добър шанс да гонят финал през сезон 1986-87 г.

Хвърлиха традиционно сериозни пари за селекция, като в съставите им личаха Лаудруп, Платини и половината национален тим на Италия (Юве), Хуанито, Уго Санчес, Хорхе Валдано и цялата Петорка на Ястреба - Емилио Бутрагеньо (Реал).

В първия рунд Реал разби с общ резултат 5:1 швейцарския Йънг Бойс.

Юве отвя Валур от Исландия с 11:0.

Жребият обаче ги срещна във втори кръг.

"Това е ужасно - клатеше глава пред камерите на церемонията Джанпиеро Бониперти, президентът на Юве.

- Невероятно е как някой от нашите два велики отбора няма да стигне четвъртфиналите.

Трябва да се промени нещо, трябва да се помисли за система с поставени отбори и групи, както е на световното."

Реакцията в Мадрид бе подобна.

Финансовият консултант от Лондон Хари Филип коментира от дистанцията на времето:

"Спортната и финансова сигурност, която днес дава Шампионската лига, я нямаше в стария турнир.

Тогава всичко бе директна стрелба, елиминации.

Този формат бе против интересите на най-големите клубове, защото рискуваха да направят скъпа селекция и да са аут от играта още преди Коледа."

Кийр Раднеге, тогава европейски редактор на списание "World Soccer", казва:

"Испанските и италианските отбори се бунтуваха, защото искаха да печелят повече купи.

Юве и Реал започнаха турнира онази година с нагласата, че ще са на финала във Виена по право."

Реал елиминира Юве с дузпи след разменени победи с по 1:0.

Но Мадрид отпадна на полуфинал от Байерн.

А финалът бе Байерн - Порто и го спечелиха португалците.

Думите на Бониперти обикалят европейската преса и УЕФА започва работа по новия турнир.

6 години по-късно той бе факт и от сезон 1992-93 г. имаме Шампионска лига.

След найното създаване, с щита на групите и системата на поставени и непоставени, клубовете от Испания и Италия са спечелили 14 от 23 финала.

Преди 1992-ра те имаха 4 от последните 24 купи...

Големите са в друга орбита, а малките - встрани от масата с благата и далеч от конкурентност с грандовете.

Това е ефектът на Лигата.

Тя е най-гледаното клубно състезание в света, разбира се - популярността на клубове като Реал, Барселона или Байерн расте ежедневно.

Въпросът е - има ли мачове като Реал - Юве още наесен?

Защото май интригата започва чак в елиминациите.