Хеви метъл до футболен фанатизъм
Ливърпул няма класата на Сити, Байерн, Барса или Реал. Но може да бие всеки от тях с лудостта си
Има мачове, които не можеш да обясниш с термини, тактически анализи или разбивки на схеми, стратегии и подход.
Не са достатъчно силни и статистиките, кой колко пъти подал точно топката или процентното владение.
Не, има вечери във футбола като тази в сряда, в които седиш и чакаш картината и звукът от стадиона да отнесат косата ти нанякъде, както беше (за щастие само условно) по хеви метъл клиповете от 80-те и 90-те, с които израснахме.
Изразът "хеви метъл футбол" беше лепнат като дъвка под чин в софийско училище върху стила на Юрген Клоп още от втория му сезон в Германия. Неговите жълто-черни труженици прегазваха съперниците с преса, тичане до изнемогване и директна игра. Просто си пасна това сравнение.
В сряда вечер, и то не за първи път в двата сезона и половина на Клоп в Ливърпул, червените фланелки летяха по игрището като под звуците на някаква банда от подивели, музикални фанатици.
"Облак от оси, който полази Сити", изрази се бившият ливърпулец Марк Лоуренсън, сега анализатор на BBC. Не говори за тактика, въпреки че и това се появи в играта на Клоповите орди след почивката.
Преди нея обаче бе зрелището, което спря часовника на всеки - неутрален, привърженик на Ливърпул или пък такъв, който не харесва този отбор. Беше просто някак необяснимо и задъхано.
Гледаш съставите преди мача, наредени по компютърната графика на Шампионската лига, виждаш Аликзандър Арнолд срещу Лирой Сане. Хендерсън, Милнър и Чембърлейн срещу Гюндоган, Фернандиньо, Де Бройне и Силва.
Какво да си помисли човек...?
Но на терена не играят компютърни графики, нито брилянтни и иновативни системи, нито супер имена.
Това е футбол. Играта, в която ако искаш повече от съперника топката и си достатъчно добре подготвен физически да си равен на него, неизменно ще го изпреварваш.
Ливърпул сгази най-силния отбор в Европа (или поне така е определян заради безупречния си сезон) за 18 минути - от 12-а до 30-а, с три гола.
Хаотичен на моменти футбол, както при първия гол, при който Сити можеше да избие топката поне три пъти, но тя някак не искаше да излезе от наказателното поле. Луд и събарящ стени - като шута на Чембърлейн за втория гол, абсолютно неспасяем. Изумително и оргазмично брилянтен като паса на Салах и удара с глава на Мане след перфектен отскок и замах.
18 минути. "Само това беше, имаха 3 атаки за 18 минути, през останалото време бяхме страхотни", каза Гуардиола.
Не, Пеп - не е толкова случайно, колкото опитваш да го изкараш. Да ти припомним 14 януари, не беше толкова отдавна.
Тогава Мане, Салах и Фирмино вкараха три пъти на твоя отбор за 9 минути. Сега бяха Салах, Мане и Чембърлейн.
Това е хеви метъл футболът.
Той те удря здраво, ако настройката е добра, публиката запее мощно с групата, басът е в еуфория, а вокалът - в отлична форма. Ако не заработи, може да стане фиаско. Примери и за това има - след ранен гол и мощно начало, Ливърпул пусна три гола през първото полувреме и падна конфузно от Уест Бромич за Купата на ФА, пак в рамките на тази календарна година. У дома.
0 коментара