Генерала: Моето кълбо бе по-опасно от падането на Ван Гаал

А преди три години Манчестър Юнайтед беше величие, за което всички на терена бяха звезди. Ван Гаал обаче успява убедително да налага млади футболисти.

Вероятно е принуден заради контузиите.

Така се появи този младеж Маркъс Рашфорд.

И ако приемем, че Мидтиланд не е от класата на Юнайтед, то двата му гола срещу Арсенал показват, че не е случаен футболист.

Може би в негово лице расте една нова световна звезда.

Затова ще повторя, че реакцията на Ван Гаал ми направи добро впечатление.

Тя беше насочена срещу всички, които му мислят лошото.

Дали е било опасно за здравето? Едва ли е мислил за това.

Вярно е, че и аз имах подобен номер преди години в ЦСКА.

Направих кълбо на терена, но това беше планирано и от чисто личен характер.

Когато загубихме от Нефтохимик, колегата от другата пейка изтича и ми показа пръст в лицето.

Трябваше да му отговаря по някакъв начин.

Не съм падал толкова ниско, за да отвръщам с пръста и затова реших да реагирам по този начин.

Не съм обидил никого. Иначе моето кълбо е по-опасно за здравето от падането на Ван Гаал.

Треньорската професия е изключително ветровита. Затова ще се спра и на Мануел Пелегрини.

Виждаме човек, който приема философски решението, че го сменят.

То затова се говори отдавна. Пелерини също знае, че не е вечен, но е професионалист.

Вероятно чувства и облекчение, знаейки, че напуска Манчестър Сити.

От друга страна футболистите видимо искат да играят повече за своя треньор.

Сити не е първият случай, в който се знае за рокадата няколко месеца преди нейния факт.

Дискусионно е дали е правилно или не. Може би обаче е по-честният начин.

При тези големи клубове има страх, че може да изпуснат набелязаната цел.

Затова Сити побърза да обяви Пеп Гуардиола и по този начин да не рискува да избере друго бъдеще.

Вярно е - понякога е болезнено и не докрай коректно.

Защато чисто теоритично в края на сезона Пелегрини може да стане шампион на Англия, може да спечели и Шампионската лига.