Генерала: Трифон не правеше компромиси с никого
Големият треньор Георги Василев коментира за Sportinglife.bg
Той е шампион с три отбора - Етър, Левски и ЦСКА. Такова чудо няма в българския футбол. В Германия го кръстиха Генерала, защото от малкия стадион на "Старото лесничейство" направи берлинския Унион голям. Георги Василев е един от големите капацитети в българския футбол. Малко странно, че родните отбори се дърпат от неговите качества, доказани през годините. Но дано поне слушат думите му.
Георги Василев прие да е анализаторът за футбол на "Sportinglife.bg".
Всеки понеделник очаквайте неговото мнение по актуална тема.
За съжаление стартът е по лош повод - кончината на неговия футболен "син" Трифон Иванов.
"Мислите ми не спират да със с Трифон и трудно ми е да повярвам, че го няма".
Трагедията, която се случи, накара всички да разберем колко е голяма любовта на хората. Тя може да е била не толкова открита досега, но кошмарната новина я отприщи.
Днес не е нужно да говорим много за футболиста Трифон Иванов. Всички знаем за него.
Нека следващите думи да са за човека Трифон. Той остави забележителна диря в жизнения си път. Освен страхотната му кариера виждаме колко много доброта и човечност е имало у него.
Трифон бе от поколение, което имаше много качества и щастие.
От дете не му липсваше самочувствие. Въпреки че играеше като защитник, притежаваше отлична техника.
Както на футболен език казваме - кокетничеше с топката.
Най-много го предизвикваха силните футболисти. Искаше да им покаже, че не им отстъпва по нищо.
Особено на нападателите. Няма да забравя какъв тандем бяха с Пламен Гетов (б.а. - засичат се през 1992-ра в Търново).
Всички знаем какъв техничар беше Пламен. Отиграваше топката с пета, обичаше скрития пас.
Веднага след това Трифон се опитваше да измисли нещо още по-атрактивно.
По това време в Етър двамата ми костваха доста нерви.
Все пак Пламен праваше атракцията в чуждата половина, а Трифон - в нашата.
Рискът е голям. Затова и почти всеки мач Трифон вършеше по някоя глупост, колкото и да го предупреждавах.
По това време при мен в Етър играеха класни футболисти със средняшки манталитет.
Ние бяхме отбор, който можеше да бие ЦСКА и на следващия мач да падне от Хасково.
Взех Трифон, Краси Балъков, Цанко Цветанов, Илиянчо Киряков, Бончо Генчев.
За Трифон твърдя, че живееше с мисълта, че ще покори футбола.
Той обичаше винаги да е весело. Майтапаше се.
Но на терена винаги бе мъж.
Всички днес говорят за шпагата му. Факт - много прицизен беше.
Колкото и да е бърз нападателят, Трифон като сабя атакуваше отзад и отнемаше топката.
И с мен обичаше да си играе.
Примерно се обърна на тренировка и той спираше да прави упражнението, или правеше друг маймунджулуък.
Търсеше общуването с мен.
Години по-късно в края на кариерата му в ЦСКА отново бяхме заедно.
Вече видях един съвсем улегнал Трифон, уникален професионалист.
Него и Краси Балъков ги заведох в Португалия през 1981 година.
Това им беше първият допир с международния футбол.
Играхме със Спортинг, все едно Краси го бяха запомнили, защото го взеха по-късно.
Няма да забравя дебюта на Трифон в "А" група, но не помня срещу кой отбор беше.
Помня, че съперникът ни имаше много силно ляво крило и аз го пуснах десен бек.
След половин час нападателят отиде вдясно.
Трифон се затича към центъра и ми крещи: "Какво да правя?" Отвърнах му: "Не го изпускаш от очи!"
В живота си съм усетил само уважение от Трифон. Но съм му ял попарата.
Когато Етър стана шампион, той играеше в ЦСКА.
Тогава загубихме само от "червените", Славия и Хасково.
Мачът на "Армията" беше през есента.
При един корнер Трифон скочи толкова високо, че никой не успя да го стигне и 1:0.
Така свърши мачът. Компромиси с никого не правеше.
Когато Бетис не го искаше повече, ЦСКА също не го привлече и аз го поканих в Етър.
Беше в сезона след нашата титла. Отидохме да играем на "Герена".
Трифон игра срещу Наско Сираков и не му даде да пипне топката. Мачът завърши 0:0.
Във времето те станаха приятели, играха в националния отбор.
Но пак ще повторя - Трифон не правеше компромиси с никого
Такъв беше - голям мъж, голям футболист, голям човек.
0 коментара