Григор трябва да убие "Стила Димитров"

Григор се ядоса, счупи няколко ракети, погледа в празен поглед награждаването в Истанбул, след което се извини.

Загуби от аржентинеца Диего Шварцман на финала на турнира в Истанбул със 7:6, 6:7 и конфузното 0:6, и изпусна чаканата вече близо 2 години пета титла от надпревара на ATP.

Случва се, спортът предлага такива моменти.

Лошото е, че загуби в стил "драма-трилър" се натрупаха повечко през последните 16 месеца (2016-а и 2015-а) и нервите не само на Григор не издържат.

И да го гледаш не е лесно, ако не си се запасил с търпение, голямо колкото агнето на трапезата.

Така бе загубен финала с Виктор Троицки в Австралия по-рано през годината.

Мач на ръба на бръснача, победата е близо, но везната се катурва в полза на съперника.

В Истанбул Димитров загуби спечелен мач и то срещу съперник, когото би следвало да побеждава.

Но не е толкова лошо, че видяхме спортна злоба и бяс в очите на българина.

Да, може би дойде малко в повече да изпочупи аксесоарите на Wilson, но и спонсорите едва ли са имали против...

Колко пъти камерите фокусираха на счупените ракети...?

Лоша реклама няма...

Това в кръга на шегата.

Ядоса се, падна, и ние се поядосвахме пред телевизорите.

Но поне е ясно, че на Григор му пука и вижда, че нещо не се получава като хората.

"Сам съм си виновен. Направих грешки в ключови моменти. Яд ме е...", коментира световният №28.

Да - номер 28 в ранглистата.

Реално за последните 8 месеца Григор е извън елитните 20 и се задържа на позиции между 21 и 29 от 10 септември насам.

Това е за ядосване, защото и той, и ние знаем, че потенциалът му е по-голям.

Тъпото е, че дори в периоди като този в началото на 2016-а - видимо върнал спортно-техническа форма и играещ страхотен тенис, Григор продължава да допуска същите психологически сривове и губи мачове по познатия вече начин.

Още по-тъпо, но не и необяснимо е, че в няколко световни анализи за истанбулските му избухвания на финала вече се споменава "Стил Димитров" при губене на тенис мачове.

Тоест - играеш добре, печелиш публиката с отигравания, водиш, наглед всичко върви в твоя полза...

След което изпускаш нишката на мача, пада някаква мъгла пред фокуса и концентрацията ти, правиш серия непредизвикани грешки, разпиляваш се и губиш.

След силна седмица в Истанбул, "Стилът Димитров" сякаш намери най-неподходящия момент да се прояви.

Григор не е по-малко добър тенисист от 2014-а, когато извървя пътя до №8 в ранглистата и възхищаваше хора като Едберг и Макенроу с играта си.

Но регресът в класацията не е единствен белег за тенденцията при неговото развитие.

Ако искаш да си един от топ 10, побеждавай редовно и наред хората извън кохортата на 32-мата - тези, които са отвъд границите на елитната група за основната схема на големите турнири.

Това е стандарт. Ниво. Тенденция.

И така се формира прогрес.

И се учи от грешките си.

Нещо, което при Димитров остава голямата въпросителна вече трета поредна година.

Иначе - ядоса се, не му хареса да падне, както и на нас.

Няма лошо.

Само обаче, ако след седмица, месец или повече, на следващия си голям мач - дай боже да е финал - Григор е научил уроците на пораженията си.

А до момента не показва, че успява да го направи.