На разградския фронт - нищо ново

Случи се, както всички очаквахме.

Стартът на пролетта в "А" група бе толкова изтъркана плоча, че събитията можеха да се придвидят с приблизителна точност около седмица по-рано.

Левски очаквано се оказа фолио без особено съдържание, въпреки че се начетохме и наслушахме за големи победи ... в контролите.

Селекцията е странничка, да не се обиди господин Иванов.

Нар, Менголо, Бурабия, Тунде, Александров...

Вероятно са били впечатляващи на дисковете със записи, но ни приличат на Диаби, Китамбала и всякакви такива герои, които идват на зима и си тръгват на лято от "Герена".

Да не говорим, че правиш зимна селекция с ясното съзнание, че на 21 февруари те чака най-ключовият мач за сезона, а за него най-чаканите ти нови офанзивни футболисти не са готови за титуляри и отборът не е сработен.

"Провал в организацията" му се казва на това.

Защото сега "сините" и наред да почнат да бият, осем точки разлика означава за тях край на сезона откъм надежди за титла.

Лудогорец без да е блестящ, очаквано се оказа твърде силен за единствения си полуконкурент.

В Разград видяхме и най-типичната характеристика на Козмин Моци.

Румънецът е категорично неуправляем и непредвидим, а някои от изявите му са за други спортове.

Този път, за разлика от доста предишни, не му се размина.

В ложите по познат сценарий Домусчиев бе развълнуван и еуфоричен, Тонев и Гонзо пушеха цигара от цигара (кой им позволява да го правят, като на стадионите не се пуши е най-малкият проблем на Левски), а по терена играчите основно се чепкаха в спорове и падаха за нарушения.

Славия и Черно море направиха най-лесно прогнозируемото 0:0 в европейския футбол, Берое очаквано надви Пирин с 3:1, а Ботев и Локо повече се ритаха, отколкото опитваха да играят футбол - 1:0.

Това бе целият кръг  във впечатляващия му обем от четири мача...

Да, такава е на старта на пролетта "А" група.

Малко безцветна, свитичка и сивичка ли ви се вижда?

Не е от телевизора ви.