Първа кръв

"Анфийлд" дълго чакаше тази нощ.

Усещането за нещо, което "дължиш" на стария враг след четири поредни загуби от него, както и чувството, че два мача спасяват сезона, направиха вечерта по-специална.

Но и позабравеното усещане за страст и сливане на отбора и фенове.

Това 2:0 над Манчестър Юнайтед в историческия първи европейски сблъсък на гигантите не е просто един позитивен резултат.

То дойде след налагане на своята воля и стил, и с подчиняване на съперника.

Ливърпул показа наченки на това, което в Германия нарекоха Клопбол - разновидност на футбола с толкова страст, че играчи на средно ниво започват да жонглират, пресират, стрелят и бележат като суперзвезди.

Джо Алън надиграваше огромните си съперници, въпреки че им е до кръста, Лалана провираше топката през краката на Карик, Клайн заобикаляше Депай с лекота.

Ливърпул летеше ентусиазиран, а "Коп" ревеше в такт с атаките.

А когато отборът и стадионът работят заедно, играчи като Фирмино, Коутиньо и Стъридж - малкото от истински сериозна класа в Ливърпул, заиграват с вдъхновение и стават много опасни.

Това ли е първата велика нощ на Клоп пред "Коп"?

Със сигурност е една крачка.

Защото още след седмица иде реванш, Ливърпул дори не се е класирал за четвъртфинал в Лига Европа.

Но ако бъде елиминиран Юнайтед, до голяма степен първият сезон на Клоп ще придобие смисъл.

Финал в Купата на лигата, дубъл над силен отбор като Сити в първенството, възможен такъв и над Челси, елиминиране и голям удар по Юнайтед в Европа...

Най-важното от тази нощ германецът сумира с първите си изречения на пресконференцията:

"Благодаря ви! Това бе Ливърпул, какъвто аз си представях преди да дойда тук. Атмосферата бе..." Клоп не намери думи.

Да, атмосферата бе брилянтна, защото и отборът допринесе.

Публика и отбор станаха едно.

"Така, както го правехме ние близо 20 години", отбеляза тъжният гигант от славните години на Юнайтед Пол Скоулс, който бе в студиото на BT Sport.

Легендата на "червените дяволи" правилно отбеляза - Клоп опитва да постигне ефект, който Фъргюсън яхваше близо 2 десетилетия.

Задъхан футбол с много страст, който изправя феновете на ръба на седалките.

А тази амалгама е убийствена за съперника, задушава го, плаши го от излизането от съблекалните.

Рано е да се говори за революция, но това може да се окаже "Първа кръв" - началото на нещо, което клуб и мениджър виждат като дългосрочен проект (аналогията е с "Рамбо" на Сталоун).

И за всеки фен на Ливърпул е още по-приятно, че първата кръв бе пусната на Юнайтед.