Кройф построи църквата, в която днес всички се молят

Йохан придърпва от академията дребосъци - Албер Ферер, Серхи, Амор...

Нямат физика на атлети, но са като питбули в преследването на съперника, а и топката не се отлепя от краката им.

И Пеп. Гуардиола е по-висок и слабичък. Но с топката в краката е изключително интелигентен и Кройф не се колебае.

Всеки отбор от 8-годишните до първия тим в Барса започва да играе 3-4-3 и е обсебен от манията да не дава топката на съперника.

Заповед на Кройф.

Нито един от Ферер, Амор или Серхи не е над 1,80 м, но тримата навъртяха над 1000 мача за Барса общо.

Гуардиола има 384. Новото поколение е родено.

Базата е изградена. Барса печели КНК, а после и Купата на краля.

Но липсват марковите играчи, звездите, които да накарат машината да заблести.

Михаел Лаудруп и Роналд Куман пристигат, но началото им е трудно. Кройф ги брани като орлица от пресата.

През 1990-а нещата вече се получават, младоците се интегрират, звездите са адаптирани... Барса започва да се превръща в голям отбор.

"Исках повече местни играчи, защото това предпазваше останалите - обяснява Йохан. - Знам как мислят хората в Каталуня. Ако на терена са техни момчета, шансът да освиркват отбора е по-малък дори при загуба. Затова и останалите няма да губят увереност и подкрепата на феновете."

И все пак за титлата нещо липсва...

Недостигащото парче от пъзела е открито в България.

Христо Стоичков пристига през лятото на 1990-а и дриймтимът е готов.

Млад, гладен за успехи, изключителен характер и невероятен играч. Удар, пас, спринт, дрибъл...

Отляво е неговата територия, но Кройф вижда в него много повече от това.

Огънят гори в тялото му, а каталунската преса веднага се влюбва в това, което нарича "злото мляко" в душата му.

Конфликтен характер на човек, който би направил всичко за победата.

Някъде тогава, в средата на сезона, в който се преследва с Реал за титлата, Кройф е опериран за поставяне на байпас.

Четиричасовата интервенция е тежка, но Йохан оцелява.

За да докаже собствената си теория: "Бог ме е пратил тук, за да бъда най-добрият играч и треньор във футбола".

Останалото е история - Барса печели не само тази, но и още 3 поредни титли. Вдига и първата си купа на шампионите.

До лятото на 1994-а всяка загуба на дриймтима бе сензация.

След 0:4 от Милан историята приключва. Големите фигури са разпродадени, а следващият сезон е мъчение.