Стърлинговци вместо Джерардовци

След Джерард идва Стърлинг.

Чудесен пример с конкретиката на клуба, за който играят. Рахийм – едно 20-годишно крило от Ямайка, има вече повече татуировки по тялото си от голове.

Получи шанс на 16 в първия тим, гледан е като писано яйце, но отказа нов договор за „скромните” 100 000 лири на седмица.

Джерард за първи път получи такава заплата на 25, месеци преди да стане европейски шампион с Ливърпул.

А вече бе лидер и капитан на „червените”.

Но Стърлинг  и връстниците му, получили възможност рано да пробият и притежаващи талант, опитват да вземат всичко сега и веднага.

Армията пиари и агенти около тях лъска имиджа им и работи за максимална печалба от всичко. Футболът понякога дори не е приоритет.

В такива случаи се цитира обикновено Кенеди. И се перифразира. „Преди да попиташ какво клубът ти прави за теб, помисли ти какво си направил за него...”

Джерард и Лампард, двама от един изчезващ вид, спазваха първия принцип на британския футболист – винаги бъди подготвен.

И втория – играй за емблемата на гърдите, за да запомнят името на гърба на екипа ти. Те работиха здраво и със страст за статута, който имат днес.

И неслучайно в края на този сезон носталгията ще разклати феновете. Хората искат такива герои, а не само финтове, хубави голове и бързи крака на терена.

Искат лоялни бойци, които да дават физиономия на отбора си дори само с присъствие, с осанка.

Без гладиатори в Колизеума няма битка. Шоу – може би, но в английския футбол то не се измерва само в головете и красивите отигравания.