Какво да му харесваме на модерния футбол?

Билетите за мачове са поскъпнали поне 20 пъти (не говорим за България, изключваме я от тази носталгично-романтична препратка).

Единствено германците се държат засега, но икономически Бундеслигата също ще поддаде рано или късно, за да оцелее. „Не на английския модел, не на модерния футбол”, написаха фенове не няколко немски тима миналата събота в организиран протест по стадионите.

Те искат да гледат Томас, Щефан и Франц на терена и да плащат толкова, колкото наистина струва съботното забавление. И засега го получават, но са оазис в иначе потъналия сред водопада от пари европейски футбол.

Мач в понеделник вечер – испански, английски, италиански (заради изискванията на телевизиите).

Мач във вторник – Шампионска лига или турнири за купи.

Мач в сряда – същото.

Мач в четвъртък – Лига Европа, турнири.

Мач в петък – немски, испански...

Над 20 мача само по нашите канали през уикенда.... Футбол до втръсване.

Всичко това се слива в една лента от ритане на топката пред очите ни, ако не успяваме да пресеем какво да гледаме. Как да помним в края на сезона ярката игра на някого, когато сме гледали хиляди мачове, някои от които – абсолютно несъстоятелни?

И тук идва ролята на медиите, които ни облъчват – този е страхотен, онзи играе невероятно, а това първенство е най-силното в света. Те формират мнението на един объркан потребител, който е забравил какво е истинското усещане да си на стадиона и да гледаш футбол. И да изпиташ удоволствието от него. Не ценител, а потребител.

Световното е първенство за уморени от натъпкания с безсмислени мачове играчи и все по-разочаровани фенове.

Празни стадиони имаше дори в Бразилия (където футболът е наравно важен с живота). Игрите на ФИФА със спонсори и корупционните схеми, по които се определят домакините, също движат колелото на играта към обезличаване.

Както и тези на УЕФА, превърнала Шампионската лига в надпревара на петролни долари и бездънни бюджети.

И за десерт – оставила финала в своя луксозен гала турнир почти изцяло на спонсори.

За Ливърпул – Милан (2007 г. в Атина) само 38 000 билета от 72-хиляден стадион бяха разпределени между финалистите за свободна продажба.

За Реал – Атлетико (2014-а в Лисабон) вече бяха 30 000 на 80-хилядния „Луш”.

Останалите са за шефове от фирмите - спонсори, гости на УЕФА, ВИП-лица и всякакви други костюмирани типове, които показват прическите си на „събитието на седмицата”.

Какво да очакваме? Може би финал само пред директори и бизнесмени? Защо не – нали те издържат играта...

Ето срещу това също са плакатите „против модерния футбол”.

Той отдавна е паркет с червен килим за богати, а не играта за обикновения работещ човек, както я описа великият Брайън Клъф през 70-те.

Клъфи вече го няма. „Неговия футбол” също е на изчезване.